Между черното и бялото, сам ли остава Гриша Ганчев?

Павлин Иванов

Последните седмици  се оказаха доста тежки за собственика на „Литекс“ Гриша Ганчев. Покрай повдигнатите му обвинения, в медиите заваляха спекулации във всички крайности – продава бизнеса, не го продава, оставя Литекс-продължава само с младите, и още, и още.

Около всичко това се обърка и Ловеч. Навсякъде се говори и обсъжда какво ще се случи, добър или лош е Ганчев за Ловеч, как ще се отразят на града последствията от случващото се с бизнесмена – ще се съсипе тотално града или ще започне възход, породен от инициативността на ловчалии.

Това, може би е и причината, много дни след началото на сагата, объркването в мислите и преценките да продължава. Дори във Фейсбук има създадена група с името на тежкия въпрос – „Ловеч, защо мълчиш?“, създадена от Милко Недялков. За да бъда точен, има и други групи в подкрепа на запазването на отбора и това е разбираемо, защото футболният клуб е една от супер малкото причини за гордост и самочувствие на днешния ловчалия.

Аз също съм объркан и трудно мога да преценя кое е повече – доброто направено за града от Ганчев или всички съмнения и сенки свързани с неговото минало и настояще.  Много по-лесно е да се избере едната крайност – благодетел или мутра. Но в този конкретен случай, това е повече от невъзможно.

Ако започнем с доброто,  имащо позитивно местно значение, няма как да не споменем първо това, че най-вече заради ФК „Литекс“ за Ловеч се говори както в България, така и в чужбина. С уважение. Футболният клуб успя да се превърне в едно от чудесата на града, нарушавайки дългогодишната хегемония на столичните отбори. Кога сте си представяли, че провинциален отбор може да бъде шампион, носител на купи, участник в евротурнири, ще има прекрасен стадион, а не нива. Сънували ли сте, че по ловешките улици ще видите Христо Стойчков, Любо Пенев, че тук ще дойде Астън Вила …

Заводът за автомобили накара България и Европа да заговорят за Ловеч. Независимо дали ще бъде успешен или не като проект, ползата за Ловеч е, че не слиза от страниците на вестниците.

Без Ганчев, хотел „Хисаря“ щеше да бъде един цирей в центъра на Ловеч. А, Рок-феста? Само сме мечтали да видим на живо легендите, които забиваха на ловешка сцена. Е и тази мечта се сбъдна.

Няма нужда да описвам всичко създадено от Ганчев в Ловеч, защото то е видимо и е тук.

Според мен, това, което създава притеснения във всички е миналото на Гриша Ганчев. Всички сме чували различни версии за него. Някой сигурно са верни, други не, но това знаят навярно малцина приближени.

Една от най-популярните тези със силно местно значение е тази, която твърди, че под негово влияние нивото на заплатите в Ловеч се държи в долните граници на възможното. Друга широко известна теза е за спирането на потенциални инвеститори, които искат да влязат в града.

Може би най-популярната, защото навярно е и най-смилаема е, че без Ганчев, нищо не се случва в Ловеч.

Тъй като сме прочели какво ли не по медиите, българите като цяло не обичаме богатите. Естествено, преценката за отношението на един човек към друг е нещо лично, получено през призмата на неговата култура, разбирания, ценности, морал. Може би това е и причината да се смята, че бизнесменът получава всичко каквото иска в този град. А може и да е вярно, но за това, освен Ганчев, отговор дължат и всички политици, управлявали града след 10-и ноември.

Много трудно е да приемем днес, че човек може да е цветен. Може би така са се променили усещанията и разбиранията ни, че виждаме абсолютно всичко крайно, единствено черно и бяло.

Животът ни обаче всеки ден показва, че реалността е пъстра. Рано или късно, ще започнем да я приемаме именно такава. И макар да знаем, че всичко има плюсове и минуси, има и такива ситуации, като тази с Гриша Ганчев, в която общественото мнение, поради различните измерения на дейността на предприемача, е объркано и разнопосочно.

Ако питаме футболните фенове, за тях Ганчев е номер 1. Ако питаме работниците му, голяма част от тях осъзнават, че им е дадена работа, която е можело да бъде създадена във всяко едно кътче на страната. Ако питаме градските власти, изключвам последните седмици, те ще признаят, че благодарение на Ганчев, градът се развива и това е видимо от последните кампании на победителя в изборите.

В интерес на истината, виждаме хубавите неща създадени от Гриша Ганчев и ги ползваме. За тъмната му страна само предполагаме и се позоваваме на различни градски легенди, които разбира се, може и да са истина, за която обаче, са ни нужни доказателства.

В събитията от последните седмици основна роля има държавата. Това, което прави тя е много рисковано с оглед на двата крайни, но възможни изхода.

Първата хипотеза е, че ако Гриша Ганчев е виновен и обвиненията бъдат доказани, ще се случи най-дългоочакваното нещо в новата българска история – крещящата нужда от СПРАВЕДЛИВОСТ. Ако съдът потвърди обвиненията срещу едно от най-големите имена в съвременният бизнес в страната, започнало да дейността си през време на Прехода, това ще е красноречив и недвусмислен знак, че най-после започваме да се оправяме.

Ако обаче, обвиненията се сгромолясат и на преден план излезе само отнемане на бизнеса на Ганчев поради икономически интереси, независимо дали са български или външни, вероятно отзвука ще бъде катастрофален за управляващите и именно това е риска  за тях – изключително високият залог именно на този случай.

А личното ми мнение е, че ако някой прави нарушения трябва да си понесе отговорността за това, но и когато някой прави нещо добро, то трябва да бъде признато и уважавано. Съзнавам обаче, че най-големият проблем е как да оценим съвкупността от двете.

Това, което ни остава като странични наблюдатели в тази битка е да чакаме за достоверна информация, за да може всеки един от нас да си изгради своето информирано мнение.

В заключение, смятам, че нито светът, нито държавата, нито отделният човек притежават само добри или лоши характеристики, а са един микс от тези полярности, които всеки пречупва чрез своите разбирания и интерпретира според светогледа си.

Но по-важното може би е, че човек винаги остава сам в най-трудните моменти от живота си и трябва да се справя с тях сам. В останалото време, винаги има приятели и съмишленици.

Надявам се, да съм ви провокирал да изразите мнението си и в сайта. Темата определено е подходяща за това.