Местни шерифи

Иво Райнов

Дивият запад. Малко градче. Един шериф, който представлява закона. Тук той определя правилата. Банална сцена от посредствен филм.

Европеизиращ се изток. Малко градче. Група местни управници практикуват закона,  както намерят за добре. Тук те определят правилата. Банална сцена от ловешкия политически реализъм.

Примери много. Почти ежедневно. В задълженията ми на общински съветник е да защитавам публичния интерес. Законът ми дава права да търся и получавам всякаква информация в полза на общността. Обичам да питам, често и по-много. Законът казва, че са длъжни да ми отговорят до една седмица, чрез кмета на общината. На 5.11.2014 внесох четири питания, всичките адресирани до Минчо Казанджиев. В срок получих отговор само на едно. Сигурно съжалява, че ми е отговорил, защото му дадох публичност.  С него ми бе предоставен  списък на шест юридически лица, на които кметът е разрешил да разхождат автомобилите си върху плочките на пешеходната зона. От писмото стана ясно, че нито кметът, нито подопечното му звено за самоохрана  (т.н. общинска полиция) контролират спазването на общинската наредба №2 (за организацията и безопасността на движението), тъй като по площад „Екзарх Йосиф I“, на един поглед място от кметския кабинет,  безконтролно се  движат редица автомобили на лица и фирми, неупоменати в разрешенията.

На останалите три писма до днес, 26.11.2014 (две седмици след законовия срок) не съм получил отговор. На какви въпроси всъщност кметът отказва да отговори?

В първия от тях питам какви мерки са взети по официален мой сигнал от заседанието на общински съвет през месец юли. Тогава алармирах кмета, че с ремонт се посяга на културен паметник с национално значени, къща на улица „Плиска“ №1. През лятото бяха демонтирани елементи от възрожденския архитектурен облик (плочите от покрива) и бе свалена табелата, която маркира паметник с национално значение. Кметът упорито отказва да ми отговори, дали реконструкцията е съгласувана с главния архитект и какви действия е предприел срещу посегателството върху културната памет на Ловеч. В правото си съм да мисля, че кметът мълчи, защото прикрива бездействието си в четирите месеца след моя сигнал.

С второто питане искам подбробна информация за датата на сключване, продължителността на действието на договорите за наемане на помещения на Покрит мост, както и за предмета на дейност, за която са сключени тези договори. На пръв поглед нищо за криене. Но отказът от отговор провокира основателни съмнение, че може би се прикриват нарушения на установените правила или лобистко снисхождение към приятелчетата, които ползват помещенията като бащиния и със сигурност нарушават клаузи в договора. Защото е ясно, че няма споразумение, което ти позволява зимата да затвориш и да грозиш със спуснати кепенци възрожденската витрина на Ловеч.

Третото питане е най-интересно. В него искам да изясни, докъде е стигнала неговата героична битка с несправедливата държава, която го санкционира по един от големите проекти с близо милион лева. Както казва кметът без вина. Та аз живо се интересувам, дали господин Казанджиев вече е осъдил държавата, защото това е задължителното условие за да върне 800 хиляди лева,взети от общинския фонд по приватизация временно, докато арогантната държава ни възстанови незасулжено прихванатите по санкцията средства. Тишината рисува фантазии. Като тази, че кметът въобще не е завел дело и няма намерение да съди никого, ерго въобще не мисли да връща на бюджета никакви пари. Тази фантазия отива още по-далеч – че сметката от наказанието за некадърната работа на някой негов подопечен ще бъде платена от гражданите. Както и друг път се е случвало.

Може пък вината за забавянето да е на някой от ресорните заместници или на чиновник, развил синдром за безсмъртие пред закона, само защото е,  я шуре, я чадо на някое кметско приятелче. Тези презумции, обаче, нямат никакво значение. Законът е безпощаден – кметът е този, който е длъжен да ми отговори.

А него видимо не го е еня – нито за институцията общински съвет, нито за обществения интерес, нито за разписаните правила. Наскоро го чух да казва по отношение на един процедурен спор „ Сметната палата препоръчва така, но аз не съм съгласен с нея“.Сиреч  тук аз съм закона. Аз съм шерифът.

Държа да уведомя шерифа, че още малко ще потърпя мълчанието. После ще потърся отговорност както и от когото е предвидил закона!