Матури с предизвестен успех

Иво Райнов

Пак дойде време за матури. Бедна им е фантазията на зрелостниците и малките седмокласници каква трескава организация се създава около изпитите.  Цялата образователна система се е напрегнала и влага максимална доза сериозност в подготовката на зрелостната кампания. Почти цялото учителство е мобилизирано в армията от квестори, технически лица, оценители или организатори. Изпитите в понеделник и сряда струват два пропуснати учебни дни и милиони левове на държавата и българския данъкоплатец.  Когато влагаш толкова време, енергия и пари трябва да получиш  качествен продукт. Например изпит, който истински отсява знаещите от незнаещите, можещите от неможещите, умните от посредствените, перспективните от безнадеждните.  Така се случва в „белите страни“, където зрелостното препитване е истински Рубикон по пътя към висшите училища и успехите в живота.

 

При нас е ниско препятствие в едно предварително уговорено състезание. Задачите са на на по-скоро елементарно  равнище и оставят впечатлението, че целят да пропуснат слабите, а не да откроят  способните. Дори и най- неподготвените  получават подарения шанс да прескочат, защото са им нужни само 23 точки (поняка подобен резултат е възможен и при разиграване на тото принцип в отговорите).   Всъщност, ако има губещи от тази формат на матура, то това са съвестните ученици. Тези, които са посещавали по-голямата част от занятията и са получавали оценки за показани знания и умения.  Зрелостниците от езиковите и математическите гимназия  масово ще положат изпитите с отлични резултати. Стана традиция випуските от тези училища да постигат среден резултат  над 5,50 по български език, чужд език или математика.  А всички знаем, че те са много различни в нивото на подговка и знания. Просто им предлагат матура, която е много под тяхното ниво. Матура, прицелена в оцеляването на безнадеждните, вместо в поощряване  на способните. В сегашния си вид матурата не може да бъде признание за добрите ученици, защото се превръща в еднакво ценен билет за висшите училище, както за отличника, така и за слабака. Не му е тук мястото да обяснявам, че това обезсмисля усилията и демотивира добрите деца, които ще трябва да седнат на студентските банки редом до неподготвените ( само за да не стресирам спестявам определението неграмотни).

 

Нивото на матуритетното препитване е безспорен проблем, но не е най-тежкият.  В българските училища завършват плашещо много безотговорни и тотално безразлични към знанията хора. Всъщност в българските училища завършват всички, стига да не се откажат предварително. Така, че не малка част от  зрелостниците са меко казано неподготвени. Толкова неподготвени, че дори нямат сили да се справят с безобразно ниските изисквания на откровено лекия изпит. Тогава на помощ  идват „ятаците“, мобилизирани да подготвят и доставят отговорите, та несретниците поне да стигнат до една мизерна тройка. За съжаление в тази завера участват родители, учители, понякога и ръководители.  Не ги коря, защото държавата остави училищата да самооцеляват. Бъдещето на тези училища и мизерното състояние на техните учители  зависи от паричките умножени по броя на учениците. Ако се издъниш на матура не те избират и те чакат драматични перспективи.  Друга тема, е че последствията са пагубни, защото следващият випуск ще бъде още по-мързелив и по-слабо респектиран от матурата. Някой ще ти помогне да я прескочиш, а после университетът ще ти постели килимче пред парадния вход.

Наскоро, на учителско съвещание, чух, че ни предстои да разрешим само един проблем на матурата – да спрем преписването. Думите са на високопоставен чиновник в Министерството на образованието, младежта и науката. Мерките не закъсняха. Утре ще бъда квестор на т.н. „малка матура“. Зави ми се свят от инструкциите. Секретност  и  железни мерки. Един куп тайни пликове, невероятно разбъркване на квесторите (включително и от града в селата), камери и строг мониторинг. Сякаш не става дума за ученически матури, а за тайна операция на разузнаването. Не винаги, обаче, сложно означава ефективно. Почти съм убеден, че и този път ще бъдат открити пробойни в стройната организация пропуснатите знания ще достигнат до жадно очакващите ги зрелостници.

Искате ли да се обзаложа, че матури 2012 ще бъдат пореден успех за българското образование, че двойките ще бъдат значително по-малко от заслужените, а шестиците – повече от очакваните, че випускът ще покаже качества за зрелост, а даровитите и неграмотни деца ще седнат един до друг в университета?

С тази ниска летва и при сегашното нравствено и финансово състоя ние на образованието, възможната развръзка е само една – радостни деца, доволни родители и глътка успокоение за учителството.