Павлин Иванов
За първи в живота си, на Цветница усетих магията на занаятите, благодарение на Росица Занкова от с. Орешак, която е и член на Управителния съвет на Занаятчийската камера. И не защото не съм виждал какво правят майсторите или защото не съм посещавал нашата Цветница друг път. Но за първи път използвах възможността със собствените си ръце да направя от едно безформено парче глина, нещо, което макар и да е спорно точно какво представлява, беше първото ми произведение. Ще уточня за протокола, ако не може да разберете от снимките, че със собствените си ръце направих камбанка (според Росица) и купичка за ядки (вече и според мен).
И не е важно дали се получава точно планираното, а усещането, омазаните с глина ръце, та чак до ушите, концентрацията, желанието, вплетено в процеса на създаване. Знам, че е много важно кой те учи, кой ти държи ръцете и показва тънкостите. Когато човек работи с любов, тя се предава и заразява всички около него. Радвам се, че моят учител беше Роси.
Ако си мислите, когато гледате безбройните шарени грънци на Цветница, че тяхната изработка е лесна, ще ви разочаровам. Видях, че дори едно леко мръдване на ръцете и всичко започва от начало.
Преди дни по покана на доброволците в Ловеч беше Магардич Халваджиян, който каза, че няма как да вървим напред, ако не уважаваме и ценим това, което имаме – творците, това, което те създават.
Нашият край е уникален със занаятите, които от стотици години се предават от поколение на поколение, но някак от висотата на положението си не ги виждаме ясно, не осъзнаваме в пълна степен техния потенциал за развитието на региона и разчитаме само на инерцията и усилията на самите занаятчии.
Росица Занкова полага усилия да популяризира традицията, хармонията, приемствеността, творчеството. Не мога да не уважавам това и се радвам, че в нашият край живеят хора като нея, изпълнени с любов към занаятите. Росица организира различни събития, уоркшопи, работи с деца с увреждания и споделя, че тези деца се променят след като са работили с глината. Усетили са като мен магията на занаятите и това поне мъничко ги е променило.
За първи път тази година грънчарското колело беше сред хората, на по-широко и достъпно място на Цветница и се надявам много хора да са се оцапали и усмихнали на това, което са направили. Защото от Цветница, това трябва да остане – преживяването. Какво по-добра реклама за един град, за едно събитие като нашето от това може да се направи?
Надявам се, хората определящи политиката в града и региона истински да осъзнаят, че имаме нещо безценно – занаятчии, обичащи работата си. Ако им подадем ръка и мислим заедно, убеден съм, ще се възползваме от потенциала на нашата уникалност и това ще бъде в полза на всички ни.
По молба на Росица Занкова благодаря на Община Ловеч за това, че събра на едно място както българските занаятчии, така и тези от побратимените ни градове на най-хубавия празник в Ловеч, нашата Цветница.
