Ето какво пише днес едно младо момиче от Ловеч на стената си във Фейсбук. Тя разреши да го публикувам и да ви представя нейното мнение.
Стефани Атанасова
Ловеч вече не е същият град! Градът, в който отраснах беше тих, спокоен и нямаше проблем да излезеш в 2 часа и да те е страх, че ще те застрелят или че ще срещнеш надрусали се ДЕЦА … ЖАЛКО .. и някой ще каже „Всеки сам избира какъв да бъде “ ..
Е, да -така е, но в днешно време липсата на възпитание и ценности … и самата ни СКАПАНА държава кара хората и децата да са такива … Аз обичам Ловеч! Обичам природата и забележителностите му, но не харесвам в какво се превръща младежта тук !!
Така че ще ме извините, но нямам търпение да мине тая една година да завърша и да се махна оттук ..
…аплодисменти за всички, които с „упоритата си работа през годините“ случваха „промяната“ в нашия град…и накрая заслужиха да влязат в политиката на мястото на младите хора, на които повече прилича да работят за града си и да го направят такъв, какъвто го искат…
Стефани,Стефани!
Проблемът не е от вчера,нито от преде две или три години.Но наистина в други градове има и по-лошо.
Не търси големите градове.Избери си малко градче в Родопите.Там "високата култура"все още не е променила онова, старото – българското съпричастие към другите хора,към радостите и несгодите им.Там никой няма да Ви праща в София да "танцувате" или дебелашки да се произнася по грамотността Ви.
И все пак бягството не е изход.Изходът е в упоритата работа за промяната,а това действие прилича повече на младите хора.
Т.Тихолов
Не забравяйте да оставите чашата
В началото на урока професорът взел една чаша с малко вода. Той задържал чашата, докато всички ученици не се обърнали към него, след което попитал:
– Колко мислите, че тежи тази чаша?
– 50 грама! 100 грама! 125 грама! – предположили студентите.
– И аз не съм сигурен, – продължава професорът – за да разберем, трябва да я претеглим.
Но въпросът е в друго: какво би станало, ако я подържа така за няколко минути?
– Нищо – отвърнали студентите.
– Добре. А ако я държа един час? – отново, попитал професорът.
– Ще ви заболи ръката. – отговорил един от студентите.
– Така. А какво ще стане, ако я държа цял ден?
– Ръката ви ще се схване, ще почувствате силно напрежение в мускулите и дори може да се парализирате, и ще трябва да ви закараме в болница- уточнил студентът сред всеобщия смях на аудиторията.
– Много добре – спокойно продължаил професорът – но дали теглото на чашата се е променило през това време?
– Не. – бил отговорът.
– Тогава, откъде е болката в рамото и напрежението в мускулите?
Студентите мълчали, изненадани от въпроса.
– Какво трябва да направя, за да се отърва от болката? – попитал професорът.
– Да оставите чашата.- бил отговорът на аудиторията.
– Това е! – възкликнал професорът – точно това се случва с житейските проблеми и неудачи. Да ги задържите в главата си няколко минути – това е нормално. Ако занимават продължително мислите ви, ще започнете да се усещате болка. Ако продължавате да мислите за тях прекалено дълго обаче, това ще ви парализира, т.е. няма да бъдете в състояние да се занимавате с нищо друго. Важно е да се обмисли ситуацията и да се направят изводи, но по-важното е да се избавите от тези проблеми в края на деня, преди да си легнете. И така, без стрес и напрежение ще можете всяка сутрин да се събуждате свежи и бодри, готови да се справите с нови жизнени ситуации.
Така че, приятели, не забравяйте: „ОСТАВЕТЕ ЧАШАТА В КРАЯ НА ДЕНЯ!“