Иво Райнов
В Ловеч ще има протест. Най-после! Под „Стратеш“ това се случва, когато ножът опре до кокала или влиятелни фактори пратят директива. Приемам, че този път ножа е опрял до кокала или монополистът до дъното на порфейла. Затова ще намина през протеста. Въпреки, че няма да се разпиша във фейсбук графата на участниците. Там всеки го може. Гледам вече има 600 поддръжница на събитието. Дано не се разсеят до неделния обед.
Малко ми е тъпо, че ще трябва да протестирам пред училище (СОУ „Климент Охридски“), а да свиркам по електоразпределител. По ми харесваше да извися гневен глас пред административния офис на ЧЕЗ в Ловеч. Но така са решили организаторите, а водачите винаги имат повече разум от редовите бунтари.
Честно да си кажа този път очаквам много хора. Нали всички плащаме изедническите сметки на ЧЕЗ! На площада всеки ще дойде със своите виновници. Един ще е гневен, задето отказахме евтиния ток от втората атомна централа. Друг ще е недоволен, защото това правителство не можа да пребори световните цени на горивата, та хич не усетихме ниската цена на газта, договорена преди време от министър Овчаров с руските му приятели. Щото вярвам, че на площада ще има и други като мен, които страдат малко от чешкия енергиен удар, но се топлят от славянската дружба на „Газпром“.
Някой ще се сети, че не цените са високи, а доходите ниски и ще извиси глас срещу правителствената политика към жизнения стандарт. Аз пък ще отида, за да се подпиша под три от исканията на протеста. Първо да се премахне задължителното изкупуване на ел. енергия от НЕК. Представям си що депутати и партийни величия ще загубят лесната печалба от ВЕИ съоръжения, платени с европейски пари.
Второ да се осветлят всички договори, за да се разбере кой ги дарува тези ЧЕЗ-ове, ЕОН-и и ЕВН-и.
И трето, най-важно, търсене на отговорност на всички лица, подписали благинките за „картелчиците“. Тук много се надявам да мога да се подпиша под обвинения срещу кабинета Кобурготски и министрите Ковачев и Шулева, които ни натресоха такса пренос на енергия вместо да се поема от електроразпределителните дружества (практика в други страни) и кабинета Станишев (с енергийния корифей Овчаров), договорил високата цена за изкупуване на енергия от ВЕИ (тя е 8% от високите сметки).
Само не бих се подписал под национализация, даже и на електроразпределителните дружества. Щото днес енергийните дружества, утре – банките, фабриките, вестниците и имотите, дето бяха раздадени през 90-те години.
Така че, включете се и помогнете да развием бушоните на всички, които са виновни за енергийните грабежи. Сигурен съм, че техните съгледвачи ще ни видят, притаени в близките кафенета. Те разчитат на къса памет, ние да им подарим късо съединение!
Предстои ПРОТЕСТА.И за да не сме "пренатегнати"в деня, нека разпуснем с една весела случка,подходяща и за "Късото съединение" и за"Яхването на вълната".
Стои враната на дървото със сиренце в човката.Минава лисицата и казва"Врано,правя анкета дали да си направим демокрация в гората,което ще рече – по всички важни за горските животини въпроси ще се събираме,всяка група ще дава своето предложение ,а ще изпълняваме това,което събере най-много гласове.Ти какво ще кажеш -да или не?"
Замислила се враната"Ние,враните, сме два пъти повече от всички останали животини в гората.Значи ние ще командваме" И рекла"Да".Да,ама сиренцето паднало и лиса го грабнала.
Стои враната /без сиренце/ и мисли"То и НЕ да бях казала,пак щяха да ми отмъкнат сиренцето.Хъммм,значи за демокрацията не е важно колко са враните в гората.Важното е да няма лисици!"
Т.Тихолов
trqbva vsi4ki da se vdignem tova ne se tarpi te ste ni svalqt i kozite ot garbovete golemi izmamnici sa tiq 4ez kakto i vsi4ki upravlqvasti.
„Национализация“ означава утвърждаване на монополно положение. Твърдо „НЕ“ и от мен.
fee-faw-fum,благодаря за потвърждението!И през осемдесетте години на миналия век в Полша работеше частния сектор в с/с ,а у нас ТКЗС с "доброволното"обединяване на инвентар ,животни и земи на някогашните градинари на Балканите.Да не говорим за добрите постижения в изземването на резултата от честния труд на"текезарите" на т.н.клонови стопанства и най -вече на АПК и ОАПС(големите им сгради ,пълни с администрация (тогава),хранеща се от труда на селяните от ТКЗС,все още стоят на Пазара в Ловеч,като паметници на безхаберието.
Но ние с теб изместихме темата.А тя е за цените на "тока" и ролята на ЕРП-тата и Кабинетите за това.Дадох примера със с/с само ,за да се разбере,че частната собственост сама по себе си не пречи ,а помага на развитието чрез действителната лична заинтересованост,стига Кабинетите да са създали и реални условия за такова развитие.
"Общонародната" собственост ,свързана с принципа"от всекиго според способностите,всекиму според потребностите" ни доведе до "консуматорството",раздутата администрация,нехайството и до забравянето на добрия,макар и набедяван за мафиотски,но работещ принцип"Преди да поискаш ,помисли какво си дал!".
Райнов е прав,и аз няма да се подпиша под"национализацията"!
Съгласен съм с г-н Тихолов „Не е частната собственост причината,а отношението на Кабинетите през тия преходни години“. Дали съзнателно или поради некомпетентност, кабинети през годините подложиха на геноцид дребния и среден бизнес. Резултатът от това е доста притеснителен. Все по-малко млади, а защо не и по-възрастни българи категорично отказват дори да си помислят, че искат да се занимават с частен бизнес. Всички искат „на държавна работа“, независимо от ниските заплати. Какво ще се случи след 10-на години? Или ще има мощни моноли във всяка сфера или без да искаме, ще сме върнали в социализма и всичко ще работят на държавна работа. Темата за предприемачеството е важна и има нужда от специално внимание.
П. Иванов
Съжалявам, ще се повторя:
“Да видим какво прави една Полша(например).Там частния сектор в селското стопанство никога не е бил унищожаван.И ето сега купуваме Полски ябълки,картофи,лук…”
Тихоле, ние купуваме тези с/с продукти от Полша още през осемдесетте години на миналия век. Като войник все се пишех за бригади в КК Бригада – Асеновград, където разтоварвахме жп вагони с моркови, тикви, картофи, лук от Полша. „Българските“ консерви и детски пюрета се произвеждаха и с доста вносни суровини. Когато питахме „Защо?“ ни отговаряха: “ В Полша са запазени частните земеделски стопанства и сега те хранят целия СИВ.“
„Да видим какво прави една Полша(например).Там частния сектор в селското стопанство никога не е бил унищожаван.И ето сега купуваме Полски ябълки,картофи,лук…“
Тихоле, ние купуваме тези с/с продукти от Полша още през осемдесетте години на миналия век. Като войник все се пишех за бригади в КК Бригада – Асеновград, където разтоварвахме влакове с моркови, тикви,
Не частната собственост лиоквидира селскостопанското производство в България,а ЛИКВИДАЦИОННИТЕ съвети,извикани на бял свят от съответните законови разпореждания .
Да видим какво прави една Полша(например).Там частния сектор в селското стопанство никога не е бил унищожаван.И ето сега купуваме Полски ябълки,картофи,лук,Китайски чесън…Кожарските ни фабрики една по една "си отиват"защото нямат суровина за производството поради почти заличеното ни в периода на ликвидациите животновъдство.
Не е частната собственост причината,а отношението на Кабинетите през тия преходни години към достойния селскостопански труженик(ниски изкупни цени,високи цени на фуражи и препарати за агромелиорациите…пренебрежение към проблемите на дребния производител).
В енергетиката се прилага стария принцип на стопанството от преди началото на прехода – Търговиите на едро и Окръжните пласментно-снабдителни организации(ОПСО)изкупуваха годно и негодно,"за да върви стопанството и да се получават заплати от работниците".А стопанството вървя,вървя и бъджетът се "издъни".Сега нещата са малко променени.Изкупува се електроенергията и евтина и скъпа и от ВЕИ и от скъпите топлоцентрали(и не само принадлежащи на депутати).Отделят се дейности и се възлагат като външни услуги,независимо от наличието на щатни бройки за същите дейности в ЕРП(говоря за налични юрисконсулти и редом възложено правно обслужване на адвокатски дружества по за 50 – 70 хилади лв.месечно).А като се проследят заведените срещу ЕРП дела значима част от тях са загубени.Но понеже всичко се прехвърля в цената на енергията за фирми и население отново нещо се издънва – джобовете ни.
Та проблемът не е в национализацията на ЕРП,а в Кабинетите.
За сега Европейското положение е такова, че началниците на ЧЕЗ ще го прехвърлят от единия крачол в другия.
“ Но със сигурност ще стане друго – България ще бъде задраскана с черно в плановете на инвеститорите.“ – СТИГА ОБЛЪЧВАНЕ!!!!!ТО ПЪК ЩОТО СЕГА ОТ ИНВЕСТИТОРИ В БГ ЯЙЦЕ ДА ПУСНЕШ НЯМА КЪДЕ ДА ПАДНЕ >>>> И може цената на тока след нациолализацията да не намалее, но парите ще остават в хазната , а не „В АЛЧНИ И ЛЪЖЛИВИ ИНВЕСТИТОРСКИ КОПЕЛЕНЦА“. А И НИКАК НЕ МИ СЕ НРАВИ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ ДА СА ИЗГРАДИЛИ И ИЗПЛАТИЛИ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА , А НЯКАКВИ СИ „ИНВЕСТИТОРЧЕТА“ ДЕТО НЕ ИНВЕСТИРАХА НИТО ЛЕВ ДА СИ ПРИНАЖДАТ РАЗХОДИ ПО ТАЗИ МРЕЖА ДОСТИГАЩИ РАЗМЕРИТЕ НУЖНИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕДНА НОВА .
Хиляди българи протестираха в над 10 града в страната. Това е новина. Толкова масово недоволство по улиците не е имало отдавна. Повод станаха по-високите сметки за ток и независимо от различната мотивация на хората, едно е общото – гневът вече е тук.
Три неща са изключително важни: първо, хората имат основание да са гневни; второ, някой вече се опитва да яхне вълната и трето, никой до момента не е предложил работещо решение.
Гражданите и фирмите са безсилни пред монополистите – в случая доставчиците на ток. Каквото покаже техният електромер, когато те решат да го засекат, каквото напрежение те решат да ни пуснат. Има разбира се и случаи, в които след години съдебни премеждия гражданинът побеждава. Това ли е обаче изходът – вместо да работим, да се съдим?!
Хората се научиха и да четат гърба на сметките си. Така започнаха да си задават въпроси – Защо аз да плащам за това, че някой друг не е ефективен, че някой друг не си е платил, че на някой друг държавата му е гарантирала печалба.
Справедливостта изчезва, а гражданите и фирмите са длъжни да плащат все повече и повече. Да, във веригата участват и много други фирми освен доставчиците, да, цените се определят от регулатора – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), след явно, макар и нерегламентирано, съгласуване с правителството. Потребителите обаче контактуват само с доставчика и плащат все по-скъпо само на доставчика.
Затова е обяснимо, че гневът на хората се насочи именно срещу трите фирми монополисти, които доставят ток в трите части на страната – ЧЕЗ в Западна България, ЕВН в Югоизточна и Енерго-Про в Североизточна. Появиха са плакати с призиви за изгонване на тези фирми от страната, за национализация. Трите фирми бяха посочени като врага.
И хилядите граждани по улиците поискаха врагът да изчезне. Първенци по яхване на вълната се оказаха БСП и „Атака“. Социалистите обещаха „рязък ляв завой“ и одържавяване на електроразпределителните предприятия (ЕРП). Това може и да зарадва протестиращите, но засега е само лозунг – няма предложение дали и как е възможно да стане.
А сега на въпроса от заглавието: Дали ще поевтинее токът, ако трите ЕРП бъдат национализирани? Няма да поевтинее. Дори и най-големите популисти не смеят да го обещаят. Но със сигурност ще стане друго – България ще бъде задраскана с черно в плановете на инвеститорите. Последователите на Уго Чавес може би са пропуснали новината от миналата седмица, когато Венецуела рязко девалвира паричната си единица с 33%.
Гневът на хората обаче вече се използва от тези, които искат България да стане лошо място за чужди инвестиции, за да може „патриотичният“ мафиотски капитал да се шири на воля. Да не мислите, че бедни пенсионери са подпалили двете коли на ЕВН в Пловдив?
Сега стигаме до същината на въпроса: отношенията между производители, доставчици и потребители на енергия се регулират от държавата. Така е по закон, има дори институции и хора, които получават заплати за това. Когато цената стане непосилна за едната страна, а доверието в системата изчезне, значи държавата не си е свършила работата. Запитайте се защо по улиците на Виена няма протести срещу ЕВН. Една и съща фирма може да се държи нормално в нормална среда и ненормално в ненормална среда.
Удобно е гневът на хората да прикрива ролята на правителството. Министърът обеща да измоли от фирмите да не спират тока на клиенти, които искат да плащат разсрочено. Посредник?! Неговата работа е да направи така, че хората да не се сещат да протестират изобщо, а не да урежда дребни отстъпки.
Сергей Станишев имаше 4 години, Бойко Борисов – почти 4, за да променят нещо. Ако единият е искал да одържавява, а другият е искал да регулира, да са били така добри да го направят. Съвсем отделен е въпросът, че ако българите не бяха толкова бедни, сега нямаше изобщо да говорим за цената на тока.
http://ivanbedrov.com/?p=3310&utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+http%2Ffeedburnercom%2Fivanbedrov+%28%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D+%D0%91%D0%95%D0%94%D0%A0%D0%9E%D0%92%29
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ЛИПСА НА ДЕМОКРАЦИЯ ГОСПОДА
За 23 години, откакто народната собственост премина в ръцете на частниците, страната ни загуби 2/3 от обработваемата си земя. Започнахме да внасяме домати и чушки от чужбина, а селскостопанската ни продукция падна 3 пъти. Животновъдството ни се срина над 20 пъти, а хиляди декари овощни градини запустяха. България загуби възможността да изхранва населението си и на пазара нахлуха външни производители на традиционни стоки. Производителността на заетите в селското стопанство е с 18 пъти по-ниско, отколкото в Европейския съюз.
Ето това е ефективността на частното селско стопанство.
В промишлеността, благодарение на частниците, се унищожиха 85% от промишлените предприятия и организации. По обем на производството си се сринахме до равнището на 1942 година.
Приватизацията на енергетиката доведе до ежегодно повишаване на цените на електроенергията с над 10%, а преди няколко месеца удари 13%. Като лавина електротарифите повличат след себе си вълна от катастрофално растящи цени във всички отрасли на икономиката, превръщат живота в непоносимо бреме за две трети от гражданите на страната. Инфлацията, родена от частната енергетика, продължава да расте, като не позволява на икономиката да се изправи на крака.