ЛЮЛЯКОВА ВЕЧЕР

ЛЮЛЯКОВА ВЕЧЕР

Над Ловеч слиза синя вечер
и сини люляци цъфтят,
и уморени стихват вече
горите, Осъм и градът.

Небето нежно потъмнява.
Изгрява първата звезда
и сякаш с нея се явява
самият Левски над града.

Пристига той от път далечен.
Безкрайни думи извървял
върви насам, сега изсечен
от вечен камък и метал.

И люляците, като хора
накацали по всеки склон,
се свеждат тихо да му сторят
от цяло българско поклон.

А той върви. Че път го чака.
През много схватки и беди.
Зад него се люлеят в мрака
старопланинските звезди,

по стрехите от стари плочи
се стича звездна светлина
и Осъм сабята си точи
под люлякова тишина.

                Найден Вълчев