Иво Райнов

Една оранжева приказка май е към края си. Никой не е очаквал, че ще бъде вечна. Въпреки това се изненадахме от новината, че компанията Литекс се оттегля от фирмения си отбор. Сигурен съм, че тъжни мисли спохождат  всички хора с оранжави души, без значение дали са от активните фенове, съпреживяващи всичко с отбора или са от онези, които вадят шаловете само след спечелени купи или за международните мачове.

Лошото на подаръците е, че може да си ги вземат по всяко време. Този отбор ни беше подарен, а ако бъдем искрени ще признаем, че не направихме много, за да ни го оставят по-дълго. Често благодетелите си прибират подаръците, когато не ги цениш. За шестнадесет години не успяхме да превърнем отбора в истински символ на града. Бяхме пестеливи в обичта си и неубедителни в подкрепата си. С времето започнахме да го приемаме съвсем рутинно, ентусиазмът избедня, а еуфорията премина в плахо задоволство от поредната титла. Всъщност големият Литекс беше онзи от първите години и една от причините бе френетичната подкрепа на общността. Вместо с времето да изградим фен-култура, присъща на доказаните клубове (като в ЦСКА,  Левски, Локо ПД, Берое, Сливен, Черноморец), май останахме с представите на една дълбоко провинциална общност, която приема футболните мачове като театрални представления. Отборът не пусна корени, нито в общността, нито в сърцата на много от ловчалии. Казвам го със съжаление.

Съжалявам за много неща, но най-силно затова, че мисията на Литекс остана недовършена. Да, ще ни помнят и споменават в историята на българския футбол.  Кой, обаче, ще ни помни в европейския футбол. Жалко е, че след толкова евроучастие не успяхме да оставим трайна диря. Най-големият ни успех ще остане преодоляването на белгийския Генк и едно мимолетно участие в групите на лига Европа. Не надскочихме боя си, не убедихме с класа. След всяка наша купа се сипеха съмнения и недоверие, а на европейската сцена ни отнасях поляци, словаци, беларуси, молдовани. Не можахме да се порадваме, нито на новия стадион, нито на прохождащата футболна школа. Съоръжението остана недовършено и с неясна поддръжка. Бъдещето на школата е повече от проблематично.

Светът не започне и не завършва с футбола и Литекс. Сигурен към, че ще се научим отново да се задоволяваме с малки амбиции, че дори и да гледаме футбол от по-ниска група. Тъжно е, че ще ерозира самочувствието ни. За двадесет години не успяхме да създадем каквото и да е  друго основание за местна гордост. Затова си присвоихме тази подарена оранжева радост. Дали, обаче, я заслужихме?

6 коментара

  1. Sevt, ето част от инфото:

    Р Е Ш Е Н И Е  
    № 682

    от 27 април 2006 година


    След като обсъди предложение с вх. № ОС-228/12.04.2006
    г. от общински съветници в Общински съвет – Ловеч; взе предвид становище с вх.
    № ОС-228/13.04.2006 г. на кмета на Община Ловеч; взе предвид т.3 от становище с
    вх. № ОС-240/19.04.2006 г. на постоянната комисия по образование, наука,
    култура, децата, младежта и вероизповеданията; т.2 от становище с вх. №
    ОС-238/19.04.2006 г. на постоянната комисия по икономическа и инвестиционна
    политика, търговски дружества с общинско участие и евроинтеграция; т.2 от
    становище с вх. № ОС-241/20.04.2006 г. на постоянната комисия по
    здравеопазване, социални дейности, спорт и туризъм; на основание чл.21, ал.1,
    т.22 от ЗМСМА, чл.52, т.3 и чл.56, ал.1 от Наредбата за символите, почетните
    знаци, отличията и почетните звания на град Ловеч, с 25 гласа “за”, без
    “против” и без “въздържали се”, Общинският съвет – Ловеч

     

    Р Е Ш И :

     

    1. Удостоява Гриша Данаилов Ганчев със званието
    “Почетен гражданин на град Ловеч” за съществения му принос в развитието на
    икономиката и спорта на град Ловеч и утвърждаване на престижа му в страната и
    чужбина.

    2. Официалното публично обявяване, вписването в
    книгата на почетните граждани на град Ловеч и връчването на удостоверението на
    г-н Гриша Ганчев, да стане на тържествена сесия на Общинския съвет на 11 май –
    Ден на град Ловеч.

     

    Препис от решението да се изпрати на г-н Гриша
    Ганчев – удостоен със званието “Почетен гражданин на град Ловеч” и на
    общинските съветници г-н Станислав Бешков, г-н Илия Николов, г-н Младен
    Младенов, г-жа Гергана Георгиева, г-н Димитър Горов, д-р Атанас Григоров и г-жа
    Петкана Станева.

  2. *Бих искал да уточня нещо по съоръжението, което г-н Райнов нарича стадион. Това беше стадион някога- когато каторжниците от концлагера го довършиха. Сега е само футболно игрище, т.е. съоръжение, негодно за практикуване на други видове спорт, Стадионът е съсипан и вина за това носи общинският кмет. Нека сега той да си бие главата с въпросното „модерно съоръжение“. Нека да участва в поддръжката му и със собствени средства, нали е патриот.

  3. *И Иво, направете с Жоро едно предложение за отнемане на почетното гражданство на господина с двете обвинения. И ще е добре в твоя блог да публикуваш гласуването на това почетно гражданство по групи и поименно на Общ. съвет от времето на първия ти мандат като съветник.

  4. *Любо, чудя се какво му става на Иво. Иво, знаеш отлично, че този отбор е толковоа измислен, колкото измислен бизнесмен е благодетелят му. Това не е ли достатъчна според теб причина хората да гледат на него като на нещо мимолетно? Радвай се, че ловчалии имат здрави инстинкти, които им подсказват адекватно поведение. А Павлин да вземе да копне в този сайт от някой вестник днешната новина за повдигнатото към нашия почетен гражданин обвинение.

  6. Дано да се даде шанс на млади ловешки таланти да играят, защото до сега "Литекс" си беше чист гост в Ловеч..

Comments are closed.