Корнелия МАРИНОВА, председател на Общински съвет Ловеч: АВТОРИТЕТЪТ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ Е ФУНКЦИЯ НА ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ВСЕКИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК

Интервю на Павлин ИВАНОВ

– Г-жо Маринова, измина първата цяла календарна година от работата на новия Общински съвет и от началото на вашия мандат като негов председател. С какво се променихте и какво вие успяхте да промените през тази година?

– За пръв път в живота си представлявам политическа сила. И работя, за да защитавам идеите на тази политическа сила, която гради, и която иска и се стреми в най-голяма степен да отговори на очакванията на хората.

Винаги съм била отговорна в работата си, но сега тази отговорност стана много по-голяма.  Поех върху плещите си от една страна очакванията на хората и се стремя да работя със съзнанието, че заедно със съветниците на ГЕРБ сме носители на промяната към по-конструктивната дейност на местния парламент. От друга страна – новите ангажиментите няма как да не се отразят върху цялостното ми светоусещане, разшири се кръгът от проблеми от обществения живот, които са предмет на вниманието ми, това определено изисква много познания и компетенции. И чувствителност, станах още по-чувствителна към актуалното на деня, защото отговорността към децата, която в училище съм имала – да, тя остава, но тук като съветник от ПП ГЕРБ и като председател на общинския съвет съм натоварена и със социалните проблеми на възрастните хора, с проблемите на живота на село, изобщо на всички, до които се докосвам в ежедневието си.

Когато е трудно и невинаги се получава според очакванията на тези, които са ми гласували доверието си, искам да мога да обясня защо е така. Считам, че ние – общинските съветници,  дължим в това си качество обяснение пред избирателите си.

Що се отнася до това какво успях да променя през тази година – във всички случаи общинската администрация вече знае, че има общински съвет, с когото трябва да се съобразява, да се отнася с нужния респект, че в общинския съвет има коректив, не винаги се получава така, както бихме искали, но не винаги се получава и така, както би искал и вносителят на предложенията. Нещо повече, показахме, че общинският съвет не е орган, който работи под диктовката на общинската администрация. Показахме, че искаме да създаваме работещи документи, програми и стратегии, не приемаме работа на парче, променяме отношението и към управлението и разпореждането с общинска собственост, като един от многото примери затова е спортната зала. Още не знам защо трябваше едва сега да се внесе предложение за регламентиране на ползването й – тоест толкова години от създаването й тя не е носила никакви приходи в бюджета, затова бе и в такова плачевно състояние.

Администрацията на община Ловеч разбра, че правилата са създадени, за да се спазват и от нея, че материалите следва да  постъпват както на хартиен, така и на електронен носител, макар че има много какво да се желае още по отношение тяхното качество и спазване графика на депозирането им.

 

– Какви проблеми срещате като съветник и председател в работа си?

– Основен проблем бе и си остава това, че администрацията отказва да свикне да работи с председател от друга политическа сила – това впрочем се случи за пръв път в Ловеч. Не мога да преодолея и факта, чене се изпълнява планът за работа на Общински съвет, който макар и отворен, е помесечен и често пъти предложения, включени от администрацията, постъпват с месеци закъснение – структурата на общинската администрация, Наредбата за изграждане, поддържане и опазване  на зелената система и др. Вече сме 2013, а все още не са постъпили предложения от плана за работа на Общински съвет от 2012 г. – Наредбата за условията и реда за обществено обсъждане при поемане на общински дълг, изцяло новата Наредба 2 за организацията и безопасността на движението при все, че поне в три заседания през 2012 тя бе променяна и допълвана и др.

 

– Завъртя се целият ежегоден цикъл важни решения – план-сметка, определяне на ТБО, бюджет, наредби, програми, структура. Създадоха ли се чрез тях по-добри условия за живот и бизнес в община Ловеч?

– Това вие – жителите на общината, трябва да кажете. Няма да ни стигне времето да коментирам конкретните документи – ще ви кажа само, че през тези 8 години преди да дойде този мандат, в общината се е работило по начин, който не е решавал трайно проблеми, а ги е трупал. Съветниците и кметският екип са живели с усещането, че са несменяеми и ще векуват на постовете си. Затова и са работили по начин, който само те си знаят и решенията им уреждат често само определени кръгове. И сега, където пипнем, откриваме заплетено кълбо от проблеми, губи се време за разплитането им. Затова и бавно се случват промените, които целим. Иска ми се като се захванем с един казус да го разрешим и да минаваме напред. Но се оказва невъзможно, той води до друг проблем, и така до безкрайност. Има ли нужда от примери – вие следите работата на общинския съвет, а чрез сайта ви и хората я следят. Това се получава и с план-сметката за разходите през 2013 г., необходими за предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на депа за отпадъци и чистота на обществените площи в 34 населени места  в общината и Ловеч, и с общинската собственост, и с местните такси и цени на услуги. Що се отнася до другите документи – мен ако питате трябва да се почне изначално – да се променят и наредби, и програми, където ги има, да се пишат и приемат нови такива. Не че светът започва от нас, но хората виждат и знаят, че те са с много пропуски и дефекти и нерядко не защитават интересите им.

 

– Администрацията на кмета Казанджиев често внася не добре аргументирани предложения, без да предоставя необходимата информация, предпоставка за взимането на правилните решения. Последният пример са план-сметката за 2013 и ТБО.

– Да, така е. Това е стилът на работа, наложен през всичките мандати на БСП. И това е, защото те не са срещали достатъчно силен отпор в общинския съвет. Не съм сигурна, че ние го постигаме, но това, което зависи от мен – непреклонна съм. И ще продължа да бъда такава – това искат избирателите ни.

 

– Някои от решенията на Общински съвет бяха върнати за ново разглеждане от компетентните органи, други стигнаха до съда (план-сметка 2012), а това е удар по авторитета на институцията и поражда съмнения както в намеренията, така и в нивото на експертност на съветниците.  Защо се стига до там?

– Нали не вярвате, че съм щастлива от този факт. Вече прочетох във вестника на бившия председател с назидателен тон да ме упреква, че се радвам за върнато решение и менторски да ме поучава, като за по-голяма убедителност е публикувал и снимката си. Повече от всичко искам решенията, които приемаме, да са грамотни, законово издържани, ясни, мотивирани и най-важното – да са в интерес на жителите на общината – нали в това се заклехме. Но когато постъпват документи в последния момент, когато от администрацията се внасят предложения със сериозни, а и с технически пропуски, които съветниците няма как да уловят, особено в тези по 24-часова процедура, когато се импровизира без достатъчна подготовка в зала, сами виждаме, че се допускат грешки. Тази прибързаност води нерядко и до отпадане на важни текстове поради недоглеждане от вносителя или до приемане  на неприложими, неработещи  такива, поради което само месец, два след приемането на една наредба, например тази за изграждане елементите на техническата инфраструктура и границите при строителството им на територията на община Ловеч, се налагат промени.

От своя страна имам реални съмнения в изначалните намерения на някои съветници и на администрацията, които няма как да докажа към този момент, но те не ме напускат. Впрочем и вас, нали. Да не говорим, че понякога предложенията, които постъпват, са толкова нелогични, че да се чуди човек как въобще могат да бъдат внесени в общински съвет. Примерът, за който се сещам в момента, е за частта от общински  имот в Дома на побратимените градове – Градска картинна галерия – заведението за хранене и развлечение „Галерия”, чиято собственост  изведнъж от публична общинска трябваше да се промени в частна такава. По обяснение от администрацията не можело  да се храним в ресторант публична общинска собственост. Зевзеците биха попитали като сядат на маса в заведение каква е собствеността тук? Дали сте чували подобно нещо? Ами механа „Вароша” като е държавна собственост? Коментирайте Вие…

Колкото до експертността на съветниците, човек не може да е специалист по всичко, затова и ползваме помощта на юристи, на експерти в различните области, това ЗМСМА го позволява на всеки общински съветник – който иска и има отговорността да се подготви на ниво, може и следва да го прави.

 

– Личните ми наблюдения сочат, че не повече от 5-6 съветници се готвят сериозно за комисиите и заседанията. Огромна част от тях никога не са се изказвали, нито са правили някакви предложения. Има такива и във вашата група на ГЕРБ.

– Моите лични наблюдения сочат, че дори има съветници, които получават материалите си в деня на самото заседание. За съжаление. Лично се чувствам обидена от това, но въпросът не е в мен, обидно е за хората, които са ни избрали.

Понякога с невербалното си поведение можем да кажем много. Но и без да защитим позицията си по един или друг въпрос, няма как да очакваме публиката да ни разбере. В този ред на мисли съм съгласна с вас, че от общинските съветници се изисква да взимаме думата в заседанията, да поднасяме тезите си ясно, категорично, да защитаваме вижданията си, решенията си на глас. За съжаление в нашия общински съвет малко са тези, които го правят, не знам защо, от нас не се очаква да бъдем телевизионни говорители все пак, нали… Но вие сте прав, абсолютно необходимо е ясно да прозвучат в залата различните мнения. 

 

– Има ли според вас разлика в начина на работа между настоящия и предишния Общински съвет?

– Категорично да. Хората я виждат. Първо – за пръв път има жена председател, в новия общински съвет има като цяло повече жени, почти два пъти повече от предишния. Това вече е предпоставка за различен подход в работата. Освен това за пръв път кмет и председател са от различни политически сили – всъщност това е основната разлика. За пръв път документите се публикуват на официалната страница на общината едновременно с поканите за заседанията на комисиите, което дава възможност гражданите да се запознаят с първоначалния вариант на предложенията и да следят как те се променят, а после и как се гласуват. Материалите вече постъпват и на електронен носител, което не бе лесно извоювано, публикуват се графиците на приемните на съветниците в града и селата, следи се спазването на чл.44, ал.1, т.18 от ЗМСМА и всички актове на кмета, в изпълнение решения на Общински съвет се изпращат до органа, който ги е издал. Сред съществените разлики ще отбележа и това, че председателят има пълно работно време, което не само не е 8 часа дневно, а често пъти е и в почивните дни, а достъпът до него е отворен за всеки, който желае среща. Нещо повече, вече имах няколко случая, когато отидох на място в дома на хора, пожелали да разговаряме, а в невъзможност да дойдат до общината.

Освен това председателят не си позволява да сключва и подписва договори за разлика от преди, а прави единствено предложения до кмета на общината.

В момента хората свободно могат и внасят свои предложения и това макар да не се харесва на някои общински съветници, при спазване на ЗМСМА и Правилника за работата на общинския съвет, ще продължи да става. И ще продължа да давам ход на тези предложения, защото доколкото си спомням само до преди година всички обещавахме да сме отворени към гражданското мислене и инициатива, очевидно то на някои вече пречи.

Но аз знам защо съм в общинския съвет и кой ме изпрати там, знам какво съм поела като ангажимент и какво се очаква от мен, и нито за миг не си позволявам да забравя това. Имам име, градено от мен години наред. И хората го знаят, те ме познават като човек, който отстоява позиции, работи за каузи. На никаква цена няма да застана срещу името си, защото това означава да се изправя срещу себе си и хората. Няма да стане.

 

– След повече от една година работа като Председател на Общински съвет има ли промяна във вашите виждания  относно неговата роля в живота на хората?

– Да, има. Сега си давам сметка, че всяко решение, всеки дебат касае хората пряко. И ако преди съм се интересувала от решенията, които се отнасят само до образованието и това, което касае работата ми, днес виждам, че всяко решение има своето отражение към повече или по-малко човешки съдби. То така или иначе е определящо и не можем с лека ръка да си позволяваме да подминем същността, да гласуваме машинално или водени от лични или нездрави интереси. Това в най-голяма степен ме мотивира да изисквам много от себе си. Впрочем и досега, а и на този пост колкото изисквам от колегите си, два пъти повече изисквам  от себе си.

Общинският съвет е институция, която трябва да има заслужен авторитет, но той се гради от работата на всеки един съветник, и всеки съветник носи отговорността за създаване и опазване на този авторитет – с поведението си, с участието си в работата му, с компетенциите си, с начина на гласуване, с познаването на проблемите и умението да вижда решенията им. Може би тогава и кметската управа няма да си позволява да предприема ходове преди да е получила разрешението на общинския съвет за това – имам предвид преместването на музейния архив.

 

– Към кого трябва да бъдат лоялни съветниците – към партията, от която са издигнати или към жителите на общината? Има ли конфликт между партийни и граждански интереси?

– Жалко би било, ако партиите влизат в конфликт с гражданските интереси. Не само не би следвало, но нещо повече – ако се появят различия, то те следва да се преодоляват с диалог. Ние в ГЕРБ го правим. Впрочем, наблюдавам положителен резултат от усилията ни да превъзпитаваме в надпартийност постепенно не само администрацията, но дори и кметът да загърби тясно партийните интереси в името на гражданите. И си мисля по честите му публични благодарности към правителството на ГЕРБ, че нашият модел на работа  му харесва.

Съветниците, както и всички политици, трябва да бъдем лоялни преди всичко към тези, които са ни избрали. И в тая връзка ще подчертая, че всеки съветник следва да гласува по съвест, но винаги воден от интереса на хората, разбира се – законосъобразно и морално отговорно. И политически, и социално.

 

– Кои са най-големите ви разочарования през тази година и с какво се гордеете?

– Разочарована съм от изключителното старание на администрацията, когато не иска или не може да положи усилия, да доказва на ловчалии, че едно нещо не може да стане – пример – определянето на ТБО, изготвянето на данъчна оценка на учредено право на строеж и др.

Гордея се с работата на постоянната комисия по образование, култура, младежта и децата. Благодарение на нейната ефективна работа от 1 януари т. г. детските градини преминаха на делегиран бюджет, като се определи и общинският стандарт за издръжка на дете в целодневните детски градини и обединени детски заведения.

Гордея се и с това, че за пръв път екипът, който обслужва работата на Общински съвет /звеното по чл.29 от ЗМСМА/, е обособено в отдел в новосформираната структура на общинската администрация – атестат за компетентната и отговорната работа на нашите сътрудници, макар че в първоначалния и неприет проект за решение за структура на администрацията, беше дифузно размито в дирекцията по административно – правно и информационно обслужване.

 

– Един от най-големите проблеми в Ловеч според мен е липсата на ясна визия и цели за нашия град и община. Защо все още не сме чули ясно къде искаме да отидем и докъде трябва да стигнем през следващите години?

– Това по мое мнение  се дължи на дългогодишната липса на конструктивен и ефективен диалог с жителите на Ловеч. Те са тези, които ще кажат в какъв град искат да живеят. Но съм убедена, че за да се случи това, трябва да има кой да ги чуе – не да ги слуша, а да ги чуе. И тук е мястото да апелирам за по-голяма активност от страна на хората. Не се отказвайте, въпреки че за някои от администрацията и съветниците думата гражданин е като че ли мръсна дума – изпълнена с ирония и пренебрежение. Моят кабинет е отворен за всяка разумна идея.

Надявам се, че при предстоящите обществени обсъждания на интегрирания план за градско възстановяване и развитие, ще постигнем най-после нашата обща визия за Ловеч. Това без хората обаче не може да стане. Очаквам и администрацията да е отворена за това, което ловчалии искат. Впрочем, очаквам също, че община Ловеч няма да остане вероятно единственият областен град без дирекция, която да решава проблемите по устройство на територията. Представяте ли си, дълго чаканата структура е такава, че вместо дирекцията по устройство на територията да определи и каже къде какво може да се изгради, имаме дирекция по проекти и програми, която кандидатства де що се отвори схема без оглед дали това ще е полезно, дали ще подобри качеството на живот и дали мястото му е там, където тя е определила. Тук навярно администрацията ще опонира, че са провеждани обществени обсъждания, но без да се притеснявам ще ги определя като формални. Мисля, че този Общински съвет е в много по-голяма степен взискателен и изисква мотивиране на всички идеи по проекти и програми, дори в техните детайли.

 

– Много често предполагам сте чували недоволството на хората от работата на Общински съвет, че „всички са маскари“ и никой не защитава реалните интереси на жителите на града и общината.

– Това е резултат от разочарованието, което хората са натрупали с годините. Многопартийният състав на местния парламент е може би оня филтър, който може да отсее тясно партийните интереси и да остане само общественият интерес. Вече казах, че досега  администрацията и местния парламент са работили именно по този начин – всички са си били от една партия и са правили каквото си поискат.