Кой да е Денят на Ловеч?

Радка Рашева               

В началото на 1993 г. управление „Хуманитарна политика” към Община Ловеч се обръща с този въпрос към културната общественост на града, като очаква да получи интересни предложения, „за да се стигне до най-сполучливо решаване на въпроса и Ловеч да има свой ДЕН, както много градове вече имат у нас”. Но тъй като предложенията получени в определения срок не са одобрени от комисията, срокът се удължава.

Във всички местни вестници и всеки ден в новините на радио „Ловеч” се напомняше на ловчалии да дават своите предложения. Един ден  Геновева Шейтанова – историк, Виолета Малашка –тогава директор на Държавен архив и пишещата тези редове, тогава краевед в Универсална научна библиотека, бяхме седнали в едно задимено заведение (не му помня името) на втория етаж в сградата срещу ДЗИ да видим и да пием по едно кафе.

В мига тишина, която настъпи когато започнаха новините за Ловеч, чухме че отново се напомня на ловчалии да предложат ден за нашия град. Естествено ние зарязахме нашите лични разговори и набързо решихме, че можем да направим такова предложение, защото знаехме, че през 30-те години на ХХ в.  в Ловеч се провеждат такива дни наречени „Ловешка люлякова гостоприемна седмица“.

Веднага отидохме в библиотеката, където се съхраняват старите вестници „Стремление”, „Народен глас”, отчетите на Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Прочетохме доста интересни материали, в които беше отбелязано, че тази седмица се провежда не само да се срещнат близки и приятели, а всички заедно да бъдат полезни на родния град и своите съграждани както и с каквото могат.

Началото е сложено през 1922 г. Датата е определена – 24 май – денят на Кирил и Методий, наречен още Ден на Ловеч.

Тази дата обаче не е спазена, защото в различните години седмицата е провеждана и от 1 до 7 май, от 2 до 10 май. Но дата в крайна сметка няма никакво значение, важно е ловчалии от цяла България да се върнат в родния град, да се срещнат с приятели, да разберат какви са проблемите на съгражданите им и с какво може да им се помогне.

Гостоприемната ловешка седмица не се провежда и всяка година. В Годишен отчет на Ловчанското културно-благотворително дружество –София, отново има сведения за такава седмица едва през 1931 г. Многобройни покани за събитието, публикувани в местните вестници, оповестяват за 70% намаление на билетите по БДЖ.

Домакините имат задължение да се подготвят добре, да сготвят най-вкусните ловешки ястия, а в деня на посрещането рано-рано да приметат пред домовете си улицата , а след това облечени в празнични дрехи мъже, жени и деца да отидат на гарата, за да посрещнат скъпите  гостите. А те според дописките надхвърлят 2000.

„Музиките” на военните, на гимназията и Американското девическо училище свирят. Влакът пристига и за миг посрещачи и гости се смесват и тръгват към читалището, където кметът на града ги поздравява.

В църквата „Св. Троица” се отслужва молебен за благополучието на Ловеч и ловчалии. След обядите минават в четене на сказки от ловешките професори Иширков, Ватев, Петков, или обсъждане на планове за бъдещето на града. А вечерите, вечерите са изпълнени с приятни емоции, много танци и веселие.

Но е свършена и много друга работа – събрани са пари за детската безплатна трапезария, за читалището и за др. институции. С помощта на гости-специалисти са разрешени  въпроси от местен характер, проведени са срещи с ловешките професори, които посещават училищата, болницата. Всички гости и домакини присъстват на концертите и тетатралните представления, изнесени от местните музиканти и артисти. Има и определени дни за посещение на красиви местности или исторически места около града.

     Това прочетахме по пожълтелите страници на местните вестници и решихме, че традицията може да продължи и в наши дни. Затова ето какво написахме в нашето предложение до комисията, която отговаряше за определяне Ден на Ловеч:

–         предлагаме да не се определя точта дата, а да бъдат дните около 11 май, Денят на св.св.Кирил и Методий

–         този период е подходящ, защото тогава цъфтят люляците (е, някога вече са прецъфтяли, но както се разбра през годините на социализма, ние не можем да „командваме” природата)

–         преди 11 май 1901 г . композиторът Панайт Пипков, учител в едно ловешко училище написва за 15-20 минути музиката на химна „Върви, народе възродени!”, който и до днес се пее от млади и стари

–         дните да не са свързани с никакви политически дати и събития, които ще разединят населението на Ловеч, което се състои от българи, руснаци, турци, цигани и др.

–         дните, определени за тази цел да продължат традицията от 30-те години

–         да не бъдат свързани с тъжни спомени, робство и насилие

 

    В програмата на Ловешката люлякова седмица предлагаме:

       -Общинският съвет да провежда тържествена сесия, на която да 

         запознава гостите на Ловеч и ловчалии с проблемите на града и  

          неговото бъдеще

 – всяка вечер читалище „Наука” да организира концерти на открито

 – да се организират изложби-базари на картини

 – да се провеждат срещи с писатели, родени в Ловеч или в момента   

   живеят тук

–         да се уреждат възпоменателни вечери, в памет на видни ловчалии,

     малко известни на ловешката общественост

–         да се възродят срещите на ловешките снахи и зетьови

–         да се организират екскурзии до забележителни природни и исторически обекти

–         да се възроди и дарителската традиция

     Към предложението бяхме приложили факсимилиета от вестници, където са публикувани материали за Ловешката гостоприемна седмица.

    В бр.36 от 30-31 март с.г. на в. Нов глас бяха публикувани двете предложения, внесени в комисията – на Богомил Евстатиев – пенсионер. Той предлага за Ден на Ловеч 22 август,” когато градът е бил освободен от турско робство от отрядите на генерал Скобелев и княз Имеретински. По този начин, според него ще изразим нашата признателност към освободителите. В това наистина има някакво основание, но … Няма ли  то да противопостави отделните групи от населението (според тяхната национална принадлежност?) Достатъчен празничен ли е такъв повод, свързан с близо три хиляди жертви?…”

Другото предложение беше нашето. Ще цитирам част от коментара – „Това би било продължение на отдавнашна традиция за града, водеща началото си от 1922 г. и възстановявана през 1933-36 година.

 „Ден на Ловеч”, „Празник на люляка”, „Люлякова гостоприемна седмица”, „Люлякови музикални тържества”… Различно се е наричал този празник, но винаги е бил достатъчен повод за веселия, за завръщане на ловчалии от всички краища на страната и запознаването им с проблемите и перспективите на града, за дарителство и творчески срещи, за възраждане на обичай и традиции, за екскурзии в красивите околности на града..”

     Хубаво е, че за Ден на Ловеч бе определен 11 май – ден пролетен, слънчев, понякога люляков, за ловчалии изпълнен с родолюбие и гордост, защото  тук е написана музиката на най-хубавата песен, посветена на светите братя Кирил и Методии, чийто празник е на тази дата.

Хубаво е, че на този ден пак идват гости, пак се отслужва литургия (дай Боже, от догодина да се отслужва в новия катедрален храм, който носи името на двамата братя) за доброто бъдеще на Ловеч и ловчалии, че пак има изложби и срещи с ловчалии, дейци на културата и най-важното пак играят весели пламъчета в очите на млади и стари и всички се чувстват добре в своя  старинен и млад роден ЛОВЕЧ…

 

Снимка: МАЕСТРО