Маргарита Генкова

Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян организира изложба „Занаяти и нрави от Троянско” по покана на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – София, с финансовата подкрепа на Община Троян и „Винпром – Троян” АД,  на 14 юни /четвъртък/, от 11.00ч. в залите на Етнографския музей в София.

Идеята на изложбата е да представи Троянския край като място със съхранена специфична материална и духовна култура, част от националната. Повод за събитието е и честването през месец октомври на 50-годишния юбилей на Музея на занаятите.

Експозицията включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, металообработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти като настолният кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори-златари от Троян. Той е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник За своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.

 

Специално е мястото в изложбата на светицата-покровителка на град Троян – Света Параскева – Петка. Църквата „Св. Петка” в Троян е съградена през 1835 г. на мястото на стар параклис със същото име. Много са свидетелствата за почитта към светицата в нашия край още от периода на турското робство. Официално с решение на Общинския съвет през 1993 г. 14 октомври – Петковден, е обявен за празник на Троян. Иконите са от фонд „Изобразително и приложно искуство” като едната датира от края на 19 век. Създателката на втората икона – Борислава Кацарова, печели с нея конкурса на Община Троян, посветен на 135-тата годишнина от обявяването на Троян за град.

Място в изложбата са намерили и светците-покровители на занаятите – Св. Атанас, Св. Антон, светите равноапостолни Константин и Елена, Св. Спиридон. Иконата на Св. Атанас епископ Антиохийски е дело на братята Наум и Ненчо Илиеви, от Дебърско и е от църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник, където братята са работили.

Произведенията на майсторите грънчари също заемат подобаващо място в експозицията. Посетителят ще се удиви на изкуството на майсторите Баю Добрев и Стойко Шошков и на техните чинии с рисувани „Захариеви китки” и разбира се на голямото разнообразие от стомни, правени само в Троянския край – „Троянка”, Динченка”, „Ловчанка”, „Шейтанка”, „Булка”, „Рогачка”. Делви, ръкатки, бардуци за ракия, чинии от края на ХІХ и началото на ХХ век показват разнообразието от форми, изработвани от троянските грънчари. Със своята старинност и изящна естетика ще ни впечатлят пукал за вино от 1860 г. и чиния от 1852 г.

Красотата на троянските тъкани и плетива ще открием в даровните пешкири, църковни месали, плетени вълнени чорапи, както и чергите „на ножове” и на „колела”, в които е втъкано усещането за красота на балканджиите. От празничната женска носия ще привлече вниманието ни престилката „на гюлове”, слагана само по специални поводи.

Другата слава на Троянския край са дървообработващите занаяти – горянство, стругарство, бъднарство, бъчварство, пирография и дърворезба. Техни произведения са овчарските чаши, бакъли за вода, бъклици, гаванки, паници, пирографирани кутии, детска люлка и иконостас.

В изложбата ще видим изписани и основните житейски принципи, от които се ръководи общността на еснафите, правила, направляващи цялото им съществуване. Например „От чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става”.

Особено внимание заслужават и екземпляри от първите издания за историята на град Троян – книгата на учителя Власи Илиев „Град Троян” в 2 части (1933–1934), „Град Троян” на Игнат Пенков (1941), „Популярни исторични бележки за Троян и околността” от Найден Шейтанов, „Спомени и очерки из българските революционни движения” от Минко Ив. Марковски, „Развой на учебното дело в Троян” на Найден Чакъров (1904), „През Троянския балкан” на ген. П. П. Карцов (1965), „Балканджийска летопис” на Ганко Цанов.

Чрез издания ще бъдат п редставени и няколко по-малко популярни троянски автори: Петко Топалов, Димитър Гимиджийски, Никола Габърски, Пейо Дулев–Пейдулини, както и известните – Ламар, Минко Николов, Христо Дудевски.

Специално място е отделено и на материали, рекламиращи и популяризиращи дейността на Музея на занаятите по страниците на периодични издания.

В изложбата  са представени  първите издания на произведения на Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показваме също така документи от личния архив на социолога – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски – неговият ръчен часовник.

Чрез богат снимков материал зрителят изгражда своята представа за селището – типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различен – с театъра, оперета, джаз състава.

Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаната история на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и на няколко от големите икономически субекта – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.

Не е пропуснато и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия.

„Винпром – Троян” АД като съвременна структура, която институционализира една свещена за троянци традиция, също има своето място в изложбата.

За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” 1928-1932 г. се илюстрира грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.

Всеки посетител на изложбата ще може да види чрез видеоматериали и технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско.

Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „Винпром – Троян” АД и блажено жито – два от характерните  за Троянския край специалитета.

 

Заповядайте на откриването на 14 юни (четвъртък) в 11.00 часа в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър І” № 1.