Много сме честолюбиви, ние българите. Скачаме срещу истината, само защото не ни харесва. Мятаме камъни по вестоносеца на лошите новини, вместо по техните автори. Ежедневно се жалваме, че сме окаяни и бедни, но се палим тутакси, щом някой ни го припомни.
Поводът, разбира се, са думите на британския политик Найджъл Фараги в телевизионен дебат от преди няколко дни. Та какво ни каза Найджъл Фараги в подкрепа на своята теза, че е безотговорно британския трудов пазар да бъде отварян за българи (и румънци)?
1.Българите получават по 200 евро месечно. Е, леко неточно, но дори и с малко над 300 евро следна месечна заплата сме бедняците на Европа!
2.Много българи дори взимат по 100 евро на месец. Съвсем не е далеч от истината, като се има предвид броя на хората живеещи с минимална работна заплата (доскоро 145 евро), безработните (вече над 12%) и работниците, които виждат заплата веднъж на няколко месеца (като тези от ВМЗ Сопот).
3.Много хора в България живеят под границата на бедността и едвам изкарват за прехрана. Тук не откривам лъжата! А вие?
4.Съдебната система не е реформирана. Подозирам, че това Фараги го е заимствал от произволен брой на български вестник или емисия на коя да е електронна медия.
5.Икономиката се контролира от мафията. Попадение в десетката!
За съжаление точно при такива условия си живеем и за това не е виновен Найджъл Фараги! Британският депутат пропусна да каже, обаче, че неговите страхове са свързани не с българите по принцип, а с демографски процъфтяващата ромска съставка, чаргарски мобилна и и криминално опасна. Фараги не бе съвсем точен в изказа, защото правилната тезе е „ако бях ром веднага щях да избягам от България“. Та ако мургавите събратя са нещо като черен печат върху българския пасаван за Великобритания, трябва да се запитаме какво направи властта за тях през последните двадесет години. Нито опит за интеграция – доброволна или насилствена. От време на време (по избори) някоя червена, лилава или модерно синя двадесетачка в скъсаното джобче.
Със сигурност Фараги преувеличава, когато казва, че българите ще отнемат работните места на британците. Три мои колежки, квалифицирани учителки, от години работят във Великобритания и … гледат възрастни и болни хора. Работа, която гнуси и най-бедния британец! Мои познати вършат черна работа по летища или продават в магазини, собственост на…индийци. Те също не са отнели хляба на местния работник. Вършат това, което британеца не желае да пипне. А, да купуват имоти, но с доживотни заеми и зависимост от британски банки. Така, че е твърде голяма хипербола българската заплаха за пазара на британски жилища.
Ако бях българин веднага щях да се махна“ казва Фараги. Някъде между думите са напластени и аргументите – защото не мога да прекарвам живота с в битка за оцеляване, защото не е достойно да получавам средства под социалната помощ на най-пропадналата западноевропейска отрепка, защото не мога да понасям страна, в която правото принадлежи на властващи и мафия, защото не искам живота ми да бъде контролиран от криминално забогатели хора.
Въпреки всичко българите няма да тръгнат на пълчища към Великобритания. Изборът е труден – да останеш тук и да слугуваш на тези, които разсипват държавата и живота ти или да избягаш, заради тях, но пак да слугуваш!
Чакайте, не изхвърляйте камъните. Не си струва да ги мятаме чак до Лондон. Първопричината е много по-близо, от тази страна на Дунав!
Споко, боби, не англичаните идват в БГ, а ние искаме да ходим при тях. На тях им е все едно дали ни има или няма на този свят.
Щом е толкова лошо там би следвало ние да се притесняваме, че ще нахлуят в нашия рай. Даже като прочетох горното взех сериозно да се притеснявам къде ще ги настаняваме. То в държавата ни, ако се вярва на Буда и медиите ни, само мед и масло се лее, като нищо ще заприиждат на талази.
Е, хайде малко да им се поразсърдим и на британци и всякакви други чикиджии, които правят анализ на българите, гонейки политическите си интереси. Защо трябва да се съгласяваме с тях?
Може да сме всякакви, но българите имигрирали във Великобритания работят и то в сфери които англичаните удобно подминават. Селско с-во, строителство, фабрики и др. Плащат си данъците и са изрядни. Малък % от тях са на помощи.
Ето малко факти за Великобритания
Великобритания е държава, в която 22.2% от населението живее под прага на бедността, което е равностойно на процента в най-бедната страна-членка на ЕС – България. Два милиона и половина деца във Великобритания живеят под линията на бедността.
Брутният Вътрешен Продукт на глава от населението във Великобритания през 1997 година е 119% от средното за Европейския Съюз, а през 2011 година е вече 109%. БВП на глава от населението в най-бедната страна членка на ЕС, България, през 1997 година е 26% от средното за ЕС, а през 2011 година е вече 46%.
Средният доход във Великобритания през 2011 година спада за една година с 3.1%, а средният доход на домакинство – с 5.7%. Това е рекорден спад от 1981 година насам, което поставя жизнения стандард във Великобритания под нивата през 2004 и 2005 година.
Великобритания е една от малкото държави в Европейския Съюз, която премина през рецесия с двойно дъно и към началото на 2013 година е с висока степен на вероятност да премине през рецесия с тройно дъно.
Инфлацията във Великобритания е над средната за Еврозоната от 2005 година насам, като печатенето на пари, за разлика от САЩ (засега), се превръща в реален проблем, тъй като инфлацията достига до впечатляващите 4.5% през 2011 година.
Безработицата във Великобритания достига своя пик към края на 2011 година, когато рекордните за 17 години, 2.7 милиона граждани, са безработни и търсят работа. Безработните към момента са 2.49 милиона, като намалението е почти символично, показвайки пълния провал на английската политика за кейнсианско стимулиране на икономиката.
П. П. Да не зачекваме и темата за ония тълпи от имигранти, иранци, иракчани и др.,които услужливо приютиха, образоваха в елитните си университети и сега голяма част от тях са терористи и камикадзета.
За това, г-н Фараж, FU*K OFF.
"Чакайте, не изхвърляйте камъните. Не си струва да ги мятаме чак до Лондон. Първопричината е много по-близо, от тази страна на Дунав!"
+1 – напълно съгласен. Никой не бяга от хубавото. Почти никой. Дори дъщеря ми, която е на 12, вече е направила своя избор – чужбина.
прав си,Тоше никой не бяга от хубавото