Свободният гражданин е социален феномен на юг от линията на бозата (сполучливо определение на мой приятел за нашите географски ширини). Той е непознато състояние за средния българин и непонятно явление за домораслия местен политик.
В масовото съзнание истинският гражданин е като приказен герой. Твърде цветен е за нашата сива действителност. Затова го търсим и намираме в хрониките на другите общности. Простичък пример. Моя колежка разработва тема за достъпа до информация и гражданската свобода в час по Свят и личност. Попада на материали за варненски гражданин, който години наред води съдебни дела с местната общинска администрация. И ги печели. Колежката е възхитена. Копира от интернет информация за варненския герой и планира учебна дискусия, фокусирана около гражданския му подвиг. Питам я защо са и преразкази за събития, когато има автентичен ловешки пример? Разказвам за Данчо Заверджиев, но името увисва неловко в празния и поглед. Колежката не знае за Данчо, не е чувала за спечелените граждански дела срещу кмета Казанджиев. Предпочита да води сухарска дискусия вместо пълнокръвен разговор с един наистина свободен и буден гражданин от Ловеч. За, съжаление, ние повечето ловчалии, живеем в подобни социални черупки, познаваме един смирен свят, инертен и спокоен, лишен от съпротива и въображение. Още по-лошо, мислим, че всички обитават подобен свят на социален конформизъм.
Масовата неосведоменост е понятна и предвидима. Заверджиев не е медиен герой. Рядко попада между страниците на вестниците или в ефира на електронните станции. Ръбат характер, който само може да влоши комфортните отношения с местната власт. Няма значение, че този чудак е съборил в съда кметски и общински актове, чийто брой значително надхвърля целия лексикален запас от ругатни, с които ловешкия гражданин благославя своите управленци, докато пиее вечерната ракия.
Да, битката за правото и гражданския интерес е непопулярна. Още по лошо – неблагодатна. Обществена тайна е, че животът в Ловеч често се движи по правила, далеч от морала и закона. В такава среда всеки порив в името на правото е като тежка стъпка по мазола на нечий интерес. Южно от линията на бозата това предизвиква непрязън, завист и стихиен гняв. От тук до етикета „Заверджиев ми е личен враг“ има толкова малко нужда от мисъл, че е достатъчна само една гънка на мозъка. А враговете трябва да бъдат бити. С осмиване, пренебрежение и всяческо омаловажаване на положените усилия. Или още по-лесно, чрез един нов похват – злобно отхвърляне на всичко подписано от Данчо Заверджиев. Без значение дали е полезно за общността, града, морала, закона. Спомням си поне десетина предложения на Данчо до общински съвет. Всички отхвърлени с изумителна междупартийна солидарност и високомерно задоволство. Параноята достигна до там, че съвсем скоро местни политици „наритали“ данчово предложение в полза на …техните икономически интереси. Мисля си, че не е от морално несъгласие с облагата, а от яростно възмущение срещу нахалството на простосмъртен гражданин да реди ежедневието на избраните. Дето се вика самолюбие по-силно от разума. Или психология много близка до онази, която в недалечното минало приписваха ту на армията, ту на социализма – опряна на две ясни правила. В нашия случай звучащи така: 1. Данчо Заверджиев никога не е прав! 2. Дори, когато е прав виж правило 1!
Мисля си колко малко истински граждани имаме в нашата общност! И как се опитваме да ги смачкаме, низвергнем или маргинализираме. Сякаш чувам в ушите си призивът на Стамболийски „Гребете, братя, буци, бийте гражданята!“. Няма значение, че никой не го иска буквално. Отношението към свободния гражданин е на същото примитивно равнище!
Партиец е онзи, който членува в точно определена партия. Гражданинът Заверджиев наред с многото си кусури, независимо от това кой го е проектирал, свърши доста добри неща за града. И продължава да го прави.
За незапознатите ще поясня, че с него не сме на едно мнение по доста въпроси, доста съм го критикувал и засичал, но това не означава, че Данчо не заслужава признание за полаганите усилия.
Ето, защитавам го, отчитам заслугите му, а самият аз съм блокнат от Заверджиев като фейсбук приятел.
Иво, почваш да поучаваш като районно ченге. Ако Данчо ти е образецът за гражданин, почвам да се гневя. Гражданин, бил в партийна листа, е партиец.Ти добре знаеш,че Данчо беше един проект, чието време свърши. Не се опитвайте с Павлин Иванов да го реанимирате, защото изглеждате като Драга и Блага.
Данчо Заверджиев ще е доста по-полезен и поучителен за младите като събеседник отколкото кухите лейки, било то разни видове депутати и министри, общински съветници или кметове, които канят по училищата за тази цел. Поне ще е законно. Ако Данчо не се лепне пак за някоя партийка, а си остане надпартиен.
Нека да си припомним, че по стените в стаите и коридорите на същите тези училища висят портретите на хора не за това, че са заемали някакви партийни постове и длъжности, а че са били будната част от народа, за чийто интереси са се борили. Само комунягите бяха накачили техните измислени вождове-кумири, но тях вече ги прибраха /дали някъде не се опитват отново да ги реабилитират?/ в шкафовете.
Иво, ако колежката ти – една будителка, не е достатъчно гражданка, за да забележи Данчо, какво остава да се каже за останалите граждани? Напоследък в епистоларните си изяви ти все по-често си назидателен. Това е белег за нараснало самочувствие и увереност в защитаваните тези. Аз много често споделям тезите, които защитаваш. Споделям и симпатията ти към Данчо и оценката ти за обществената му активност. Но, ако си достатъчно близък приятел с Данчо, посъветвай го да овладее спонтанността си. Той ще придобие повече авторитет и ще бъде зачитан като фактор както от колегите ти, така и от политическите си опоненти, ако си наложи да придобие навика да брои до десет, преди да реагира. Аз не познавам лично Данчо Заверджиев, но ми допада неговата обществена ангажираност. Впечатленията ми за него се оформят от изявите му като коментатор в този сайт. Забелязвам една опасност, която грози независимостта на Данчо. Тя наднича през обвързаността му с ПП Атака. Не искам да ме разбират криво – не съм противник на голяма част от вижданията на тази партия по много политически теми. Но в случая Данчо трябва да направи избор- или с Атака, или свободен и независим гражданин. И, Иво, много торби сол трябва заедно да изядем, докато тук, южно от Линията на Бозата, придобием облика на гражданска общност.