„На ловешките младежи им отива да се пренесат в училище „Дочо Пенков“, аз не мога да отида там!“ С подобен императивен и нахален тон директорът на историческия музей в Ловеч, Иван Лалев яростно бранеше своя апетит да се нанесе в няколко помещения в Младежки дом – Ловеч. Нервната тирада на директора трябваше да убеди Комисията по образованието, културата, младежта и децата в необходимостта да получи 8 помещения в многофункционалната сграда.
Въпреки арогантността на музейния ръководител Комисията отложи взимането на решение и възложи на кмета да потърси други помещения за удовлетворяване нуждите на историческата институция. Всъщност Комисията взе единственото достойно решение, защото е онзи помощен орган на Общински съвет, който е призван да мисли, полага грижи и защитава младите хора. Преди десетилетия една власт, към която не храня особени симпатии (комунистическата) изгради многофункционален дом на ловешката младеж. Още тогава там се настаниха различни форми на музикалната школа, кръжоци, детски танцови формации. Превърна се в арена на смислени изяви и незабравими преживявания за младите хора. Всички от моето поколение си спомнят страхотните новогодишни (тогава Коледата беше забранена) и пролетни балове, концертите на местни и гастролиращи групи. Младите хора пълнеха с живот, смисъл и творчески изяви сградата в сърцето на „Вароша“. После дойде демокрацията и започна процеса на необратимо напъждане на младите хора от Младежкия дом. Но хуманността на демокрацията зависи от качеството на демократите. През последните 9 години Община Ловеч се управлява от екипа на Минчо Казнджиев. Всички договори за наеми са предложени или продължени от г-н Казанджиев. Следователно настоящият кмет е отговорен, че местния младежки дом е все по-малко територия на младите хора. По време на своето управление настоящия кмет препотвърди управленската концепция за превръщане на сградата от дом на подрастващите в „тюрлюгювеч“ от нощни клубове, хазартни зали, застрахователни офиси, политически квартири. Въпреки всичко там все пак оцеляха някой културни и спортни формации за работа с децата. Същевременно редица дейности за работа с младежите останаха пръснати града. Например Обединения детски комплекс, който е натирен в квартал Червен бряг. Преди време така и не просъществува клуб по художествена гимнастика, който не можа да си намери зала за треноривки. Отскоро е създаден клуб по снукър, който е наел помещение далеч от центъра на града (съвсем според съвета на Лалев).. Примери много, тези са само за да маркирам вредната политика по разпръсване и маргинализиране на младежката енергия за смислени занимания. Въвеждането на историческия музей в Младежкия дом е съпроводено с ново изваждане на младежки дейности. Музикалната школа ще трябва да освободи голяма част от помещенията и да се пренесе в Пипковата къща. Нещо повече – вместо господин Лалев да бъде обеспечен с четири помещения (в колкото е бил архива в опасната за експонатите досегашна сграда) ще получи осем, заедно с освободената наскоро дискотека Олд 1!!! Дори няма желание да се помисли, дали тази голяма зала не би удовлетворила редица младежки дейности и формации. За целия период на управление на Минчо Казанджиев и неговия заместник по образование и култура, Пламен Петков, не е направено нищо за свободното време и извънкласните занимания на децата и младежите. В София и други градове мислещи кметове градят центрове за работа с деца. Тук не е поставена дори една тухла в полза на децата. Точно обратното- даже малкото, създадено за децата се отнемано и дава на политически или корпоративни приятели. Не знам кое е по вредно – общоизвестното приятелство на Казанджиев и Лалев или обърканата идея на Петков да превръща Младежкия дом в исторически музей. Няма и значение, защото резултатът е лесно предвидим – още по-малко основания за младежите да се връщат и живеят в Ловеч. Вече писах, че най-горещото желание на порасналия тийнейджър е да се махне час по-скоро от „този скапан град“ (цитирам). Истински апотеоз за политиката на тандема Казанджиев-Петков, доколкото те са единствените, упражнявали се на тема управление на Ловеч през всичките 9 години. Младежката политика никога не е била сред приоритетите на Казанджиев. Спомням си колко комично не на място изглеждаше кмета на една младежка среща на зрелостници в края на май. Младежите поставяха изисквания, за да се върнат след време, а Казанджиев се нервеше, че не оценяват колко много е направил. Както се казва паралелни светове! В отминалата преди година предизборна кампания младите хора бяха в полезрението само на две програми – моята и на госпожа Корнелия Маринова. Надявам се, че съветниците от ГЕРБ и СДС стоят все още зад тези програми.
Ловеч има нужда от съвременен музей, не от решения на парче, само защото така настоява един музеен директор съвсем на края на своята кариера. Музеят има нужда от сигурни и подходящи помещения за своите архиви и експонати, но не за сметка на децата и младежите. Децата на Ловеч имат нужда от своя модерна база, територия, творческо пространство. Ако не сме в състояние да им построим нова, нека не им отнемаме и старата. Децата имат нужда от истинска грижа, а не лицемерни предизборни лиги. Ето това е дребната интелектуална разлика, която размина Комисията по образование, култура, младежта и децата с кмета Казанджиев и неговия хуманитарен заместник Пламен Петков.
Въпросът е по кой път ще поеме достойната част от съветниците в местния парламент – по загрижения, който носи бъдеще за децата на Ловеч или по циничния, който им оставя все по-малко основания да се завръщат в родния град.
Каква носталгия по комунистическото минало!
Каква злост!
Злобата не ражда нищо добро!
Всъщност комисията трябва да защитава и образованието и културата и младите хора и т.н. Вместо да разказвате спомените си от отминало време (не сте ли млад за това), ще е по-добре да си дадете сметка за сегашните реалности.
А те са, че въпросния младежки дом е зает в малка част. Причината е в минималния брой младежки дейности. Не малко от тях, пък са настанени в други бази. Това си е ясно от регистъра за младежките дейности публикуван на електронната страница на Община Ловеч. Покрай папарашките си изтъпления можехте да установите този факт. При това положение защо младежките дейности да не могат да съжителстват с няколко фондохранилища и канцеларии на РИМ-Ловеч? Защо според Вас при това положение това е за сметка на младежките дейности? Защо децата да не свирят в най-естествената за това сграда – Пипковата къща? Не знаете ли, че тя доскоро беше склад за строителни материали, нещо от рода на „храма божи, склад за картофи“, а договора със съответната фирма е изтекъл и не е подновен. Това ли са проблемите или останките от частни фирми, които нямат общо с горните дейности и в по-близко или по-далечно минало са настанени в дома? Ако досега общината плаща наем за помещенията заети от РИМ-Ловеч в къщата на д-р Съйко Съев, ще го плаща ли щом въпросните дейности се настанят в сграда, която е общинска собственост?
Не разбирам от наглост и арогантност. Но знам със сигурност, че един директор носи отговорност за безопасните условия на труд на своите подчинени , т.е. за здравето и живота им, за безопасното и при добри условия съхраняване на музейните фондове (не са архиви, това поне запомнете). И когато условията за работа са ужасни и въпросния директор е лъган и разкатаван в продължение на много години, то тогава какво?
Не нужно човек да бъде „експерт“ по туризъм за да се досети, че настаняване на музей на края на града в изоставено и порутено училище, далеч от обикновен човешки поток, да не говорим пък за туристически е все едно да го настаните на луната. От аварирането на злополучната къща на д-р Съйко Съев изминаха повече от 6 месеца. И през това време музейните работници са си все там. Чак толкова време ли беше нужно на комисията да установи проблема и предложи решение? Че Вие сте били много експедитивни и оперативни!! И на всичкото отгоре да не се изживявате като „свещанна“ крава?
И още нещо. Подмятането за съвсем края на кариерата на музейния директор (ще рече, че ще се пенсионира по нормалния и естествен начин), що за аргумент е? Вие няма ли да се пенсионирате един ден? На всичкото отгоре вашите писания по теми всякакви нямат реципрочната стойност и на една хилядна част от приносите на г-н Иван Лалев в историографията на град Ловеч и не само на Ловеч.
…странно, една позиция, която не се коментира, просто няма какво да се добави май…