Гнилите плодове от една планирана далавера

Иво Райнов

„Заклевам се във всичките си действия да се ръководя… от интересите на гражданите от община Ловеч и да работя за тяхното благоденствие“. С тези думи започва мандата на всеки кмет и общински съветник. Ако приемем, че ловешките политици са морални хора, тези думи трябва да са повече от задължаващи.  Следователно всяко предложение, действие и решение трябва да бъде мотивирано  само и единствено от максималната печалба за общината и местните хора. Пак в контекста на горния морален обет всяко действие в полза на частен интерес е недопустимо. „Довери се на живота, той учи по-добре от всички книги“  ни съветва една известна мисъл на Гьоте. Когато става дума за пари общественият интерес някак линее. А големите пари често са там, където най-много мирише. За боклука  отдавна е ясно, че „парицата е царица“, а частният интерес точи пари от гражданските джобове. Поне в Ловеч. През последните месеци  доби публичност поредният пример с частните пачки, заработени на ловешкото депо за битови отпадъци. Първо медии съобщиха, че операторът на депото е постигнал невероятна печалба от  61%!  Наскоро стана ясно, че общото събрание на дружеството е решило да разпредели 300 хиляди лева (около половината от печалбата) като дивидент. Така се потвърдиха всички подозрения, че парите от гражданските джобове и приетия софийски боклук ще потекат към частни банкови сметки. Факт е, че 238 хиляди лева стават  финансов бонус за „Екорисайкъл“ ООД, „Спарки Елтос“ АД и „Екобулсорт“ ЕАД. Само, че това е финалът на една добре обмислена и нахално режисирана далавера. Нека видим хронологията.

През пролетта на 2009 година Столична община, изправена пред екологична криза, започва да търси възможности за депониране на растящите обеми битови отпадъци.  Новoизградените с европейски средства депа са почти единствената възможна алтернатива. Едно от дипата, е изградено  в Ловеч.  Затова  Йорданка Фандъкова отправя искане Ловешка община да приеме 40 хиляди тона балирани отпадъци. С решение 293 от 29.04.2009 година Общински съвет – Ловеч дава съгласие за подписване на договор, с който да бъдат приети отпадъците. През есента на същата година кметът Казанджиев внася в съвета проектодоговор. Документът е одобрен с решение 386 от 29.10.2009 г. Договорът е подкрепен от 18 съветници. В него са записани няколко задължителни клаузи. Една от тях е цената, на която ще бъде приет софийския боклук – 23 лева на тон без ДДС. В други клаузи са записани искания за близо 13 милиона лева.  Единствените средства, които по-късно ще получи общината,  са само тези за техника – 1,8 милиона лева. Исканията за средства за рекултивация на старото сметище (1,9 мил. Лева), съоръжения за механично-биологична обработка (5 млн. лева) и основен ремонт на пътя Ловеч – Горно Павликени (1,3 млн. Лева) не са чути от държавата. С договора се определя приемането на отпадъка да стане веднага след влизане в експлоатация на депото. Така, още към края на 2009 година се гарантира, че със старта на съоръжението избраният оператор ще получи 920 хил. лева.  Всичко би било чудесно, ако в този оператор община Ловеч разполага с достатъчно голямо дялово участие. Само, че въобще не се тръгва към такава развръзка. През есента на 2010 година управителят на общинската фирма „Еко“ със съгласието на кмета (защото не мога да допусна дързостта госпожа Дончева да предприема самостоятелна инициатива) и зад гърба на общински съвет влиза в преговори за създаване на обединение, което да участва в обявената (2.11.2010) обществена поръчка за оператор на депото.  Участниците в преговорите предварително разпределят баницата и се явяват на конкурса под името „Еко-Ловеч“ АД.  Конкурсът е проведен на 4.01.2011 г. За да бъде удобно на предварителния фаворит другите двама участници („Депа България“ и  „Регионално депо Ловеч“) са отстранени. Формалния повод е нарушение на конкурсната процедура. Комисията сигурно е права в аргументите си, но остава съжалението, че отпадат кандидати, чиито ценови оферти са доста под предложението на бъдещия победител в конкурса. Това, разбира се, е единствения участник,  останал след ситото на формалните критерии – „Еко-Ловеч“ АД.  Съвсем случайно това е същото обединение, в което общината вече се е включила чрез своята фирма „Еко“, при това без знанието на общински съвет. Затова пък местният законодателен орган е поставен пред свършен факт и на 27.01.2011 г. одобрява участието на общинската фирма „Еко“ в обединението-оператор (решение 660). Съгласието идва с убедителното мнозинство от 24 съветнически гласа. Юристът Николай Николов обяснява скандалната ситуация с  пропуски в местните наредби, които видите ли не задължавали общинските фирми да искат предварително съгласие за участие в обединението и обществената поръчка. Другарят Николов сигурно е прав – заобикалянето на общински съвет е било планирано точно през предварително известната законова пробойна. Така след няколко ловки трика с наредбите, процедурите, наивността или „сговорчивостта“ на съветниците са осигурени и бенефициентите по схемата за точене на пари от ловешкото депо. Дори и тази ситуация може да бъде приемлива стига Ловешка община да имаше достатъчно голямо участие в обединението –оператор. Да, ама не! По волята на сценаристите общината участва само с 24%. Такъв е делът на общинската фирма „Еко“. Паят на останалите играчи е  „Екорисайкъл“  ООД (51%), „Екобулсорт“ ЕАД(1%), „Спарки Елтос“ АД (24%). Доминацията на тандема от първите две фирми е обясним – ноу хау, опит, лобизъм, политически позиции.  Само, че какво прави тук машиностроителната фирма, при това с дял равен на специалиста в третирането на отпадъци „Еко“. Ще ви предложа едно възможно обяснение – разделя ловешкия дял от печалбата.  Защото спечеленото от „Еко“ е публично и под контрола на общински съвет. Печалбата на „Елтос“ е частна и скрита от погледите на обществеността. С тези пари може да се случва всичко, включително и да бъдат преразпределяни между режисьорите в далаверата. Е има и друга гледна точка – куп нелепости, с които администрацията обяснява участието на „електроинструментите“ в третиране на отпадъци.

След всичко казано е време за епилога.  През 2011 година „Еко – Ловеч“  постига впечатляваща печалба (вече гарантирана с договора за софийския боклук и очевидно високата цена на услугата, достигната при липса на каквато и да е конкуренция по време на конкурса). Три четвърти от печалбата (238 хил. лева) в т.ч. и пари на ловешките граждани,  се източва към частни фирми. Като резултат  „Екорисайкъл“ ООД и „Екобулсорт“ ЕАД печелят двукратно от софиския боклук – един път като сметосъбират в редица столични общини и втори път като обслужват  този отпадък на ловешкото депо.  Фирма „Спарки Елтос“, която е абсолютен профан в депонирането и третиране на отпадъци,  печели 72 хиляди лева ,6 пъти повече от дяловото и участие в обединението (12 хил. лева)! Ловешка община печели малко под 100 хиляди лева от по-високата цена за услугата, заплащана от столичани и около 72 хил. лева като дивидент на общинската си фирма „Еко“. Само, че тези около 170 хиляди са по-малко от 238-те хилядарки, потънали в частни джобове. Наивно е да се говори, че общината е получила 1,8 милиона за техника, защото съоръженията са предоставени на оператора – за да работи и печели. А как разпределя печалбата вече видяхме. Да не говорим, че не е получила нищо от онези милиони, поискани от съветниците за различни инвестиционни и благоустроителни дейности. Схемата от 2011 година ще се разиграе и през 2012, тъй като ще поемем нови 40 хиляди тона от София и малко по-големи обеми от Ловеч, Угърчин и Летница (през миналата година депото е работило само 7 месеца).

Е, къде точно е общественият интерес?  Време е да попитаме режисьорите – тези, дето сега поделят плодовете. Така, както са ги планирали!