В края на ваканционния период, когато отново се връщаме към ежедневните си трудови задължения, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” напомня на участниците в трудовия процес да се придържат към установените правила и да спазват законовите изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при работа.
Отговорността и задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са възложени на работодателите, като съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, тази отговорност обхваща няколко аспекта:
• Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите;
• Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на всички останали лица, които по друг повод се намират в/или в близост до работните помещения, площадки или места;
• Осигуряване прилагането на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.
Отговорността за изпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се носи от работодателите, дори в случаите, когато са възложили част от тези функциите на техни органи и длъжностни лица, каквито в предприятията са органите по безопасност и здраве при работа. Следва да се подчертае, че и в тези случаи работодателят носи отговорността, като пряко ръководи и контролира дейността на органите за безопасност и здраве при работа и осигурява условия за ефективно изпълнение на задачите им, а органите по безопасност и здраве при работа осъществяват контрола от името на работодателя и имат задължение при констатиране на нарушения да го информират и да предлагат мерки за отстраняване на нарушенията, включително и за налагане на санкции на виновни длъжностни лица.
Нещо повече, задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, респективно отговорност за изпълнението им, носи всеки един от работодателите, когато на един обект или една работна площадка се извършват работи или дейности от работници и служители и на други работодатели. В такива случаи всеки от работодателите следва да предприемат необходимите мерки за координация на действията си с другите работодатели за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи на обекта или работната площадка.
Три са основните направления, в които трябва да е насочена дейността по осигуряване на безопасността и здравето при работа:
І. Вътрешно – фирмена организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и ефективно работеща вътрешно -фирмена система на контрол.
Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) работодателите са длъжни да осигурят условия, гарантиращи здравето и безопасността при работа, и носят отговорност за изпълнението на това задължение. В същото време е възможно възлагането на тези задължения на други компетентни служители или трети лица. Възлагането на задълженията се извършва в писмена форма.
Разпределението на задълженията в предприятието трябва да се съобрази и с едно друго изискване на ЗЗБУТ – необходимостта от назначен орган по безопасност и здраве при работа в предприятието. Такъв орган може да е и самият работодател, който в този случай изпълнява всички задължения, предвидени по закон за този орган или служба.
Пред вид особеното значение на дейността на органа или службата по безопасност и здраве при работа законодателят е уредил техните функции в специален подзаконов нормативен акт и те обхващат:
– организиране и участие в работата по оценката на професионалните рискове и разработването на конкретни мерки за предотвратяването му;
– изискване от съответните длъжностни лица създаването на организация на работата, при която работниците и служителите да могат да извършват възложената им работа, без да е застрашена тяхната безопасност и здраве;
– организиране поддържането и правилното оформяне на изискващата се от нормативните актове документация;
– осъществяване на контрол за спазване изискванията на нормативните актове и изпълнението на задълженията в тази област от работниците и служителите, при констатиране на нарушения предписване мерки за отстраняване на нарушенията и спиране на машини, съоръжения, работни места, които създават непосредствена опасност за живота и здравето на работещите и информиране за това съответното длъжностно лице за предприемане на мерки и отстраняване на опасностите.
Законодателят изрично е определил и задълженията на други два субекта, с оглед на тяхното ключово значение в организацията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – службата по трудова медицина и комитетът /групата/ по условия на труд.
Работодателят е задължен да осигури обслужване на работниците от служба по трудова медицина, която консултира и подпомага работодателя и комитета/групата по условия на труд. Нейните функции са предимно превантивни. Това включва и наблюдение здравословното състояние на работниците и служителите от момента на възникване на трудовото правоотношение, през време на изпълнението на трудовите задължения до прекратяване на действието на трудовия договор. Службата по трудова медицина се създава от работодателя самостоятелно или в съдружие с други работодатели. Ако той не е в състояние да я създаде, то може да сключи договор за обслужване с такава служба, която е регистрирана.
Друго ключово задължение на работодателя е да се консултира с работниците и служителите или с техните представители и организации. Във връзка с това задължение и за ангажиране на работниците и служителите в дейността по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, всеки работодател с повече от 50 работници или служители е задължен да учреди комитет по условия с участието на равен брой представители на работодателя и на работниците. В предприятията с персонал от 5 до 50 души се учредява група по условия на труд, състояща се от работодателя, негово длъжностно лице и представител на работниците и служителите.
ІІ. Оценка на риска – основен инструмент за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Въпросите, свързани с оценката на риска условно могат да се разделят на две подгрупи:
– Извършване и документиране на оценката на риска и набелязване на мерки за контрол на риска.
– Изпълнение на набелязаните мерки, контрол за изпълнението им и мониторинг, свързан с извършената оценка на риска.
Някои от мерките, свързани с контрол на риска са основни и задължителни и подробно са развити в нормативните актове. Например обучението и инструктажа (Наредба за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана) и личните предпазни средства (Наредба за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място).
Първият нормативен акт определя видовете инструктажи (начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден), реда за тяхното документиране (заповед, служебна бележка, книга за инструктаж) и обучението, когато се изисква (за лица, които обслужват машини, съоръжения или дейности създаващи опасност за живота и здравето им). Друг момент, във връзка с необходимостта от информиране на работниците за опасностите и мерките за предпазване от тях е и изискването на Кодекса на труда за разработване и утвърждаване на правила (инструкции) за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Мерките, които следва да предприеме работодателят за контрол на риска, са в йерархична последователност – с приоритет се прилагат мерки за елиминиране на риска, а ако това е практически невъзможно се прилагат мерки, които ще доведат до неговото ограничаване или принципа за прилагане на колективни средства за защита (парапети, вентилация и др.) приоритетно пред използване на лични предпазни средства. Важно е да се знае, че използването на лични предпазни средства е мярка, която се прилага след като чрез други средства рискът не може да се отстрани или намали в приемливи граници. В този случай работодателят трябва да определи работните места и видовете работа при които ще се използват личните предпазни средства, както и да изготви списък, който съдържа така определените работните места и видовете работа, вида на предпазното средство, опасностите от които защитава и срока на износване. Списъкът трябва да се обяви пред работещите.
Друга важна мярка за контрол на риска е създаването на организация за поддържане на работното оборудване, гарантираща безопасност при неговата експлоатация.
ІІІ. Координиране на дейността по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд
При съвместна работа на един обект, работна площадка или работно място на работници на няколко работодатели, Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите съвместно по писмена договореност да осигурят здравословни и безопасни условия на труд, взаимно да се информират за рисковете и да координират дейността си в тази насока.
Договореността е необходимо да е в писмена форма и да съдържа информация за съществуващите рискове при работа и мерките, необходими за отстраняването, намаляването или контрола на тези рискове. Нужно е да се определят и лицата, които ще отговарят от страна на всеки работодател за изпълнението, контрола и координацията на тези мерки.