Достойно, честно, по човешки, в емоционално слово Диана Йоргова отказа званието „Почетен гражданин на град Ловеч“

Предавам без съкращения една вълнуваща, истинска и достойна реч. Диана Йоргова пред тържествената сесия на Общински съвет Ловеч по повод удостояването й със званието „Почетен гражданин на град Ловеч“, произнесена на 11 май –празника на нашият град на ловешката крепост.

„Уважаеми ръководители и гости,

Мили мой съграждани! Честит светъл празник!

Идвам при вас с вълнение, благодарност и една голяма молба. Приемете моето решение с разбиране и без огорчение.

Ето ме тук пред вас, наистина развълнувана и трогната, защото се чувствам морално задължена да ви уважа и лично да ви благодаря – членовете на инициативния комитет и Общински съвет, предложили и удостоили ме за „Почетен гражданин на град Ловеч“.

Много е мило, че съм предложена от обществена организация и че спортните ми резултати още не са забравени от моите съученици, но признавам, че истински се трогнах и обнадеждих за бъдещето на Ловеч, че имаме ръководители, които чуват гласа на съгражданите си, оценяват ролята на спорта като обединител и са гласували единодушно, без партийни пристрастия.

Оценявам и съм признателна на всички вас за усилията, за отделеното време, за емоциите. Но най-искрено и с ръка на сърцето, днес не мога да приема тази висока чест. Това не е каприз, нито поза, които са ми органически неприсъщи. А само единствено и само лично мое убеждение, което дойдох да споделя с вас, защото вярвам, че хората са се разбирали разговаряйки. За да няма в бъдеще недоразумения, безполезни спорове и огорчения.

Моето главно основание е, че много отдавна нямам принос към моят град и общественост. От 48 години, почти половин век, не живея в Ловеч. Пенсионерка съм от 21 години, но не водя обществен живот, тъй като не разполагам със свободното си време.

Преди 39 години се разделих с големият спорт. Но още тогава получих за моите спортни резултати най-високите морални отличия и материални награди – от държавата, партията, обществените организации. Такива бяха правилата и животът.

Но при всичките тези години и до днес, не съм преставала да чувствам уважението и да виждам в очите на хората радостта от срещите им с мен, без повод и с повод. От децата до най-възрастните.

Уверявам ви, това е един истински, безценен подарък! Неоценим достоен стимул. Несравнимо чувство, което ще ме топли до края и което ме прави богата и безкрайно щастлива жена.

Затова днес, в това болно за държавата ни време, в условията на криза, убедена съм, че има по-достойни от мен съграждани за високо отличие и че то се заслужава с целият съзнателен живот на човека. Не само с годините на младостта му.

Моето несъгласие е само едно различно мнение, което да приемете, без укор към мен, защото аз наистина обичам своя роден град. Гордея се с неговата древна история. Тъгувам за него. Липсва ми. И не само защото съм родена тук.

Аз съм горда не само, че това е градът столица на Апостола и на първият ни космонавт. Тук са детството, спомените ми. Тук получих възпитанието и образованието си от моите родители, учители и треньори, от невероятните педагози Иван Николов, Кирил Ханджийски, Атанас Славков, треньорите по гимнастика – сем. Манафски и най-вече от моя първи треньор Йочо Йочев.

С личен пример, търпение и грижа, те ме научиха на търпение и отговорност, на уважение към човека и зачитане на неговото мнение, дори когато той е мой конкурент. Показаха ми как всеотдайно и безкористно да защитавам името и авторитета на класа, на училището, на гимназията, на града.

Възпитаха ме да бъда щастлива, когато и другите около мен са щастливи. С тяхна помощ и с хубавото им отношение към физическото възпитание и спорта, намерих вярната пътека към олимпийската стълбичка.

За тях е моята най-топла благодарност и поклон.

И тъй като, да бъда друга вече късно е, ви моля от сърце да уважите и приемете моето решение, с разбиране, за да не ми падне главата като цвят „осанен“, както казва поета ни.

Благодаря ви за търпението и толерантността. Нека всички си пожелаем на този хубав ден физическо и душевно здраве. На младите работа и образование. Радост и нови емоции на децата от възродения спортен живот в спортната зала и басейна. Спокойни дни за възрастните. А за Ловеч – по-добри бъднини.

Благодаря Ви!“