ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ЛОВЕЧ!

Уважаеми съграждани,

Днес е един от специалните дни в годината, в който много бих се радвал, ако в душите и сърцата на всеки от нас, специалното кътче наречено Ловеч, обляно от топлото майско слънце и обвито в аромата на люляк, се събуди усмихнато и искрящо.

Днес е денят, в който обръщаме специално внимание на нашият град. Днес е денят, в който си спомняме за славното минало и за поводите ни за гордост, дадени ни от нашите предшественици. Но и ден, в който можем да помислим за плановете и мечтите ни свързани с града и хората живеещи в него. Да потърсим пътищата. Да събудим духът, да създадем атмосферата, да усетим удоволствието и гордостта от това, че сме ловчалии.

Ние, жителите на един от най-красивите градове в България знаем, че заслужаваме много повече. Иска ни се да живеем много по-добре, да бъдем по-здрави, по-щастливи, по-добре осигурени, по-успешни. Някъде, вътре в нас, знаем и че това е възможно.

Остава ни само да направим нещо просто.

Да се огледаме.

Да видим уникалният Покритият мост и да се замислим, че той е построен от човек като нас.

Да погледнем Читалището и да си спомним, че то е построено от хора като нас, дарили средства и труд, за да бъде то днес притегателен културен център.

Да вдигнем поглед и видим крепостта, под стените на която, хора като нас са спрели нашественика и тук е подписан договора поставящ началото на Втората българска държава.

Да отместим поглед встрани и видим паметника на нашият национален герой Васил Левски. Мислите ли, че ако той не беше намерил точно тук, в Ловеч, смели, предани, вярващи в свободата хора, щеше да направи тук централния революционен комитет? Неговите сподвижници са били хора като нас.

Алтън Ловеч не е мит, а е плод на труда, умението, предприемчивостта на нашите предци.

Гените на тези смели, предприемчиви, родолюбиви и достойни хора, днес са в техните наследници. Те са между нас, вътре в нас.

Нека повярваме, че можем.

Бъдете здрави, свободни и горди!

Честит празник!

Павлин Иванов

„Ловеч днес“

 

Поздравявам ви с най-красивата песен за нашият град, по текст на професор Игнат Игнев, музика и аранжимент на Красимир Андреев, в изпълнение на  Виктория Георгиева.  Клипа може да видите във видео панела в дясно.

“Познавате ли моят град,

Вароша, старият Хисар

Когато тих вечерен глас

разпръсква нежен аромат.

 

Когато залеза гори

На Стратеш белите скали

Когато Осъма шуми

Когато стари приказки мълви.

 

Елате в моят град красив,

през дивен месец май,

когато люлякът цъфти

и славей е запял!”