Честит празник!

Павлин Иванов

Преди време бях на делова среща с известен на всички ловчалия, суров на вид мъж над 50-те. Телефонът му звънна – беше съпругата му. След като разговаряха и затвори, ме погледна и се усмихна: “Извинявай, забравих да й кажа нещо”. Набра номерът й и каза: “Пак здравей. Забравих да ти кажа, че те обичам. Обичам те!”. Затвори, усмихна се и продължихме разговора си.

 Почувствах се странно. Беше ме срам, защото рядко, много рядко се сещам да кажа “Обичам те” на моята съпруга, но някак си в душата ми стана хубаво. Видях нещо, което човек усеща твърде рядко – любовта между двама души живели заедно дълги години. Видях я в очите му, усетих я в гласът му. Представих си как съпругата му се усмихва палаво и с настроение се връща към своите ангажименти.

Има една изтъркана фраза, която почти никога не осъзнаваме – “Днес е първият ден от остатъка на моят живот”.  Днес имаме и повода да направим всеки ден вълнуващ, усмихнат, изпълнен с радост и любов.

Ако все още не набирате номера на вашият любим за да му кажете “Обичам те!”, поне изкарайте някой лев за да си купите бутилка хубаво вино.

От името на “Ловеч днес” искам да ви поздравя с две прекрасни стихотворения на Евтим Евтимов – За теб, любов и Трифон Зарезан.

Надявам се всеки от нас да започне първият от оставащите ни дни с любов, усмивка и чаша хубаво вино. Хубави празници!

 

За теб, любов

Евтим Евтимов

Аз всички радости на тебе дадох,

аз всички песни с тебе споделих,

аз всички пътища за теб изстрадах,

аз всеки миг на тебе посветих.

 

За тебе своето сърце запалих,

за теб разбих заключени врати,

за тебе даже младост не пожалих,

докрая моя да останеш ти.

 

Ти си моята обич и песен,

моя вечер и моя зора.

Ти си пролет, и лято, и есен –

значи зимата ще е добра.

 

Аз всички удари след теб събирах –

душата ми едва не изгоря.

И ако трябва утре да избирам,

отново тебе аз ще избера…

 

 

Трифон Зарезан

Евтим Евтимов

Вдигни над лозе бъклицата тежка,

да бликне веселба човешка,

да има грозде, Трифон Зарезане,

на вино дяволско да стане…

 

Благослови го да е медовито

и като билка лековито, –

горчива рана някой да лекува,

а друг момите да целува.

 

Трифоне, Трифон Зарезан,

Сякаш си от господа призван.

Ако го няма твойто вино лудо,

живота няма да е чудо!

 

При който няма празници небесни,

да влезат твойте руйни песни.

А който знае за какво го пие,

той раят земен ще открие