Павлин Иванов
Чорбаджии, изедници, кръвопиици, експлоататори. Това са едни от най-често срещаните думи, с които се описва българският бизнес. Представата на повечето българи за бизнеса се заключва между масовия убиец Чикатило и Леонсио от робинята Изаура. Дали са прави в преценката си тези българи или това е насадено от медиите усещане?
И двете тези имат своите аргументи и доказаните случаи, потвърждаващи общественото мнение не са малко – наемане на хора без трудови договори, ниски заплати, извънредни работни часове, които не се заплащат, осигуровки на минимална заплата и „компенсации“ на ръка от черни каси. Да, всичко това е факт.
В България никой не уважава успелите и богатите. Обясненията гравитират около – червените куфарчета и назначаването на милионери, приватизацията на тъмно, безбройните корупционни схеми, нагласените обществени поръчки, злоупотребата с публични средства. Разбира се, че всичко това е обективно и се отнася за една не малка част от средният и едър бизнес.
От телевизионният екран, особено днес, в дните на протести и недоволство, хората казват: нямаме работа, нямаме пари, живеем лошо и са абсолютно прави.
Скоро направих едно малко проучване сред млади хора с цел да разбера тяхната нагласа към предприемачеството. Не срещнах нито един, които да иска да прави бизнес, да бъде независим и доходите му и качеството му на живот да са единствено в неговите ръце. Притесних се, че младите хора искат да работят единствено за държавната или местна администрации, защото само там те виждат сигурност, макар на цената на ниски в повечето случаи доходи.
Няма да излъжа, ако кажа, че сериозно се притесних. Но същевременно разбирам, защото вече почти 20 години се опитвам да оцелявам, за съжаление по-скоро неуспешно, на крилите на предприемачеството.
Хората от протестите казват – нямаме работа. Така е. Въпросът е кой и при какви условия може да я създаде. Тезата, че това може да бъде държавата е нонсенс, защото от една страна искаме намаляване на броя държавни служители, наричаме ги доста често „хрантутници“, а от друга искаме да и ние да станем точно такива „хрантутници“. Има нещо сбъркано в този модел, нали?
Почти всички мой приятели се занимават с някакъв малък бизнес – магазини, малко производство, услуги. Почти всички, които са в Ловеч са „на кантар“ във финансов аспект. Но дори и да са „на червено“, не се отказват, защото са градили дълго своя макар и малък бизнес и са се научили да губят, да клякат, да се огъват за да оцелеят.
Дребният бизнес е интерес с това, че решението за прекратяване на дейността е лично. Независимо колко си вътре, ти решаваш кога да спреш.
Още по-интересно е ако решиш да спреш. Само за информация, почти половината от заетите в страната са собственици на малки фирми с персонал от максимум 10-на човека, а една не малка част са хора фирми. Самосъздават си работа и се самоиздържат.
Навярно нито вие, нито държавата се замисля какво се случва ако тези стотици хиляди предприемчиви българи решат да спрат своя бизнес. Тогава, от нетни платци – данъци, здравни и социални осигуровки, те автоматично се превръщат в безработни получаващи съответните помощи. Кое е по-изгодно на обществото и на държава – да плаща на стотици хиляди обезщетения за безработица или да получава от тях данъци? Не мисля, че има спор.
Не знам дали сте наясно, но при днешните условия за малък бизнес, още на хартия мога да ви докажа, че ако една малка фирми работи 100% законно, то тя е невъзможно да генерира печалба, камо ли пък да мисли за развити. От една фирма на светло са доволни всички – държава, енерго фирми, ВиК, бюджета, служителите в администрациите. Има само един недоволен и това е собственика, но нали се разбрахме, че той е изедник.
Да се върнем на въпроса – как да се създадат работни места, след като няма условия дори на хартия за дребния бизнес . Как да се създават нови фирми, след като младите хора не искат да носят рисковете и отговорността на предприемачеството, камо ли да се задоволят със съмнителният му финансов резултат.
Тези въпроси изискват адекватен отговор, рационални и бързи решения, радикална промяна на условията за развитие на дребния бизнес. Но всичко това са само думи, които надали ще се изпълнят със съдържание, макар и да идват избори и ще бъдат обещани от всички, без изключение чудеса.
Въпреки държавата, всеки от нас може да направи нещо много просто за да обърне процеса и да въздейства върху икономиката, при това без усилие.
Искайте си касовите бележки!
Защо?
Касовите бележки имат две основни функции в този контекст – да проследят пътя на стоката и да проследят пътя на парите.
Как проследяват пътя на стоките и оказват влияние
Ако си поискате касовата бележка за хляб, това значи, че магазинът трябва има фактура за цялото количество хляб, което продава. Тази фактура се издава от фирмата произвеждаща хляб. Това означава, че тази фирма трябва да е получила с фактури всички необходими продукти в пълен обем за производството на хляб – брашно, мая, електроенерегия, горива, консумативи … Всичко или почти всичко.
Ако купувате вносен продукт, само касовата бележка ви гарантира, че търговеца на дребно, търговеца на едро, вносителя са работили законно и на светло. Така може да повлияете върху контрабандата и сивата и черна икономика. Бонус за вас е ГАРАНЦИЯТА. Без касова бележка, не може да докажете в съда, че сте купили продукт или услуга с лошо качество.
По аналогичен начин може да въздействие върху паричните потоци в търговията. Когато всичко е законно, това значи, че вашите пари чрез данъците се връщат отново при вас като публични разходи.
Искането на касова бележка е вашето решение за борба с кризата, за по-високи доходи, за по-добър живот, ако искате.
Ако си искате касовите бележки, вие регулирате пазара. Да, ще лъснат и много пороци в законите и в условията за бизнес, но така, те ще могат да бъдат променени.
Дори и да ви звучи абсурдно на първо четене, опитайте. Това е начина да има работни места, правилата да важат за всички, да получавате по-добро качество за по-малко пари. Това е конкуренцията.
По-добро лекарство, което да зависи от всеки човек, аз поне не се сещам.
Изборът е ваш.
Темата е много дълга и сериозна. Ще се радвам, ако споделите вашето мнение.
Напълно съм съгласна,че търговедът на дребно обира негативите .И как да се накара този ,който продава на едро да даде фактура , адекватна на цената на която продава?Вземам платове , за които в най-добрия случай ми се дава фактурирана стойност-0,30лв. на метър,при реална цена която плащам-10-12лв.на метър.С тези търговци работя от години и няма начин да ги накарам да дадат реална цена ,защото вносът им е описан на минимални цени.Работейки с шест шивачки и моделиер ,в магазина си не мога да предложа дрехата на цена 20-30 лв.,защото съм на загуба.И как тогава да има наше производство /на дрехи или каквото и да било друго/.Ако имахме блгарски производител на платове щях да купувам от него, но леката ни промишленост,която не беше лоша е унищожена,и не знам защо не им търсим сметка на политиците и за цялото ни унищожено производство???Приватизираха заводи и ги продаваха за по 1 лв.?Поне да бяха задължили този ,който ги купува да продължи производството на това ,за което са създадени!Толкова по-лесно и печелившо е да продаваш китайски стоки,но като се замисля ,че след 5 години китайците наистина ще претопят нашата идентичност и ще берем много горчиви плодове.Не знам защо като има такива големи политически мозъци не се замислят колко икономически зависими ще станем след време?!За нашето производство държавата трябва да има специална политика и това е което трябва да искаме!
Не е проблема дали баничарниците /и въобще дребния бизнес/ ще издава или не касови бележки/когато говорим за сива икономика/ . Тук ще
се отклоня и ще спомена за така наречените СВОБОДНИ ПФОФЕСИИ. Моля Ви позаинтересувайте се и ще се убедите, че броя на упражняващите ги не е по-малък от този на таксиджиите и занаятчиите, но хонорарите които те вземат са баснословни , а за бюджета – дудук плащат /една 100 от общите си доходи в най-добрия случай/.
Напълно съм съгласен с Neicho Vasilev. Правилното теоретично решение е да не се купува на едро от фирми,които не дават фактури. Реалността,по ред причини е различна. Все пак ако болшинството клиенти решат да си искат касовите бележки от магазина, въпрос на време е, повечето магазини да притиснат търговците на едро, те вносителите. Системата без натиск не виждам как може да се промени.
Затова споделям мнението, че всеки един човек, в ролята си на купувач може да окаже този натиск по най-простият начин – като си поиска касовата бележка.
Интересът както на бизнеса, така и на гражданите е да има конкуренция, при спазването на правилата от всички.
В момента потърпевши са последният ешелон, обикновено малки магазини, защото ги скъсват от всякакви проверки и глоби. Потърпевши са и клиентите, защото получават най-доброто, на най-добрите цени, какъвто резултат трябва да осигури честната конкуренция.
Единственият печеливш са големите фирми вносители,големите играчи – складове, които не търгуват по-правилата.
Все пак,ако купувачите се отказват от правото си да променят съществуващо, изкривено в полза единствено на големите, положение, ще продължат да плащат все повече, за все по-лоши продукти, а резултата се вижда.
П. Иванов
Да, Павка – в моя магазин,макар и малък се работи само с касови бележки, но лошото е ,че не ми дават фактури на мен търговците на едро,защото тия които движат истинската търговия на черно не им дават и на тях.И на практика се оказва , че голямото ДДС го внасям аз – казвал съм го в очите на данъчните , но оправия НЯМА!
Аа, по едно време издаваха касови бележки таксиджиите. През деня сега тарифата е 2.50 , вечер 3лв. Иначе обичат да реват как всичко им скъпо..
А да ви се е случвало таксиджия да ви включи апарат в последните 2-3 години, и да ви даде касова бележка…. Абсурд!
А тарифите си ги съчиняват от въздуха. Ако трябва да се качи до ресторанта на Стратеш в снежни условия – тарифата става от 2 на 3 лева, защото само той се качвал, видите ли до там, а колегите му не искали в снега да рискуват…
Уважаеми Кестен, на много от протестите се чуха призиви за народовластие. Искането на касова бележка е реален инструмент, чрез който всеки един може да въздейства върху държавата. Това дали ще го използвате или не си е ваша работа.
Когато говорим за липса на инструменти, редно е да покажем и обратното, а именно, това че ги има.
Относно практиката на Германия и други страни, които стимулират по този начин гражданите си, сме на едно мнение. Не виждам място за спор.
Въпросът е какво правим днес. Е, днес можем да си искаме касовата бележка и без да очакваме толкова пряк бонус. Бонусът е, че правилата и конкуренцията ще бъдат много равни за всички, а по-добър икономически стимул от тези условия, които и да зависят от всеки българин, аз не се сещам
Павлин Иванов
Добре, аз да кажем си искам винаги касовите бележки. Е и? Преди време тук на Виктор Стойчев му бяха подадени сигнали за баничарница в Ловеч с супер голям оборот, която не издава касови бележки. Е и? Отговора му беше, че разполагал само с 2 души!,които да проверяват тези неща в областта! Ама мен ме интересува, като има сигнал, /па било то и във форум/, човека, който представлява тази институция да прати някой да провери така ли или не. А не да ми се оправдава, че нямал хора!
Ще си искам касовите бележки когато в Бг стане възножно в края на годината крайния потребител при подаване на данъчна декларация да приложи КАСОВИТЕ БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗХОДИТЕ СИ И МУ СЕ ПРИЗНАЕ ДДС, което после да му бъде приспаднато от облаемите доходи – както е в мн държави в белия свят. А иначе проблема със сивата икономика не е проблем на гражданите, а на самата държава /защото те определено не са синоними/ . Щото мен като гражданин ако държавата ме рекетира системно точно чрез акцизи /които си начислява както си иска, а ми отнема правото по горния пример/ – нали се сещаш колко ми е …. как да и оправя сивата икономика. Давам пример – неистово завишени акцизи на горива, цигари.. И аз като гражданин си гледам джоба – не пуша цигарите които Дянков направи да са 5лв, а си вземам тютюн от мангалите . Те дават на децата си вечерта да ядат , а аз успявам да си платя тока.. . А хазната на Дянков после що била празна ??? Ами ще е = щото все лумпени неграмотни избираме , затова!!
И какво ми обясняваш за дребния бизнес – ти глух ли беше – хората от кое време алармират че бизнеса умира??
Да правиш бизнес в България, да не говорим за Ловеч е все едно да отрежеш топките на мъж ,а той да продължава да твърди, че все още е мъж, а не жалък евнух.