Павлин Иванов
Независимо от какво и от кого беше инспириран протеста, независимо, кой му оказа най-силно влияние и задаваше неговата посока, в големите градове излязоха и много хора с ясно искане – ДО ТУК! Така повече не може!
Последното се отнася за всяка една сфера от живота ни. Без изключение!
Протестиращите определиха лицата и личностите от миналото довели страната до днешната невъзможност да продължаваме по този начин и днешният ден с неговите реални проблеми, натрупани през времето на тъй нареченият преход.
Разделителната линия за първи път е кристално ясно. Нуждата политическите „тапи“ , заедно с техните икономически и корупционни схеми, задръствали естественият ход на държавата да бъдат оставени веднъж и завинаги в миналото, но със задължителното условие за понасяне на цялата политическа и наказателна вина е повече от ясна. Кристално ясна!
Политиците, личности от миналото, обаче едва ли разбират ясното послание. Те имат претенцията, че знаят, могат и само те са в състояние да управляват България и да я изведат от кризата. За кой ли път!
Засега те не са склонни да отстъпят лидерските позиции на следващото поколение политици в собствените си партии. До момента няма информация дори за незначително намигване в тази посока. БСП, ДПС, ДСБ са най-крещящият и класически пример за това. Личностите от миналото не дават сигнал за осъзнаване на вина, за търсене на изход, за вътрешна промяна.
Следващите месеци вероятно ще очертаят пътя на България, поне за близките 5-10 години -или кардинална промяна или елегантно замазване на всичко с минимални политически жертви.
За съжаление ние не сме американци и вече не един път сме доказали, че може да ни лъжат за цял живот . Интересно ми е, как при толкова политически партии и движения (може би държим световен рекорд по броя им, че май имаше партия на безпартиините), протестиращите не могат да припознаят никоя, която поне в малка степен да отговаря на техните идеи. Това ми напомня за ситуацията в южната ни съседка Гърция, където една нова левичарска група "САРИСА" яхна протестите на гърците, които бяха принудени най-после да започнат да си плащат вересиите, основа партия и стана втора политическа сила в страната.
За съжаление ние не сме американци и вече не един път сме доказали, че може да ни лъжат за цял живот . Интересно ми е, как при толкова политически партии и движения (може би държим световен рекорд по броя им, че май имаше партия на безпартиините), протестиращите не могат да припознаят никоя, която поне в малка степен да отговаря на техните идеи. Това ми напомня за ситуацията в южната ни съседка Гърция, където една нова левичарска група "САРИСА" яхна протестите на гърците, които бяха принудени най-после да започнат да си плащат вересиите, основа партия и стана втора политическа сила в страната.
Нямаше да е толкова трагикомична ситуацията, в която се озовахме, ако тези взискателни протестиращи не продължаваха да твърдят, че не искат да се "омърсяват" с политика. Отстрани е видно, че са се разделили на групи с вождове, които вероятно /а и нормално/ не са единомишленици. Най-общо има една толяма ултралява група, но има и друга, стояща вдясно. За времето, откакто са на улицата, би трябвало да са се опознали взаимно и да си опишат всеки своя кръг. Да се разделят според убежденията си и да си направят лява, дясна, центриска – каквато искат партия/движение. Могат да се запишат и в някоя досега съществуваща – да надделеят на старите плъхове с бунт вътре, ако трябва, с хъс и иновативност. Вместо това чуваме, че те не били искали да се включват в управлението под никаква форма, защото, видите ли,то щяло да ги размие /много са ни крехки духом и неиздържливи на работа децата/, но непременно искат да им се измисли начин да могат да разтурят съществуващи партии и най-малкото – да им редят листите. Също и от лежащо положение на Орлов мост да имат право да казват на президента кого да включи в служебния кабинет. Никой от тях и не помисля, че има едни близо 7 млн непротестиращи на улицата, които също искат промени, но по законов път. Аз, като непротестираща, предпочитам да видя тези млади бунтовници на избори, а после, който се класира – в парламента със законодателна инициатива в ръка.
"Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време." Ейбрахам Линкълн
Нови лица, а не нови лидери излъчват политическите партии в страната. Прехвърляне на топката, обвинения, обещания и смяна на ролите /опозиция и управляващи/, а резултатът е налице.
Последният абзац обаче зависи от всички нас.