В края на миналата седмица в Езикова гимназия се състоя представителната изява на една от 25-те групи към проект УСПЕХ, BG 051РО001. Извънкласните дейности по този проект от схемата „Да направим училището привлекателно за младите хора” са свързани с удовлетворяване на интересите и творческите търсения на учениците извън държавните образователни изисквания за учебно съдържание. Осъществяват се на доброволен принцип по желание на учениците със съгласието на родителите.
В ателие “Български обредни хлябове” (10 момичета от 11. клас с ръководител Ана Андреева – преподавател по български език и литература) съвсем не са събрани майстори на хлябовете. Обединява ни интересът към ритуалите и темата за обредния хляб като елемент на фолклорната култура. Заедно се учим да месим и проучваме ролята на ритуалния хляб в различните моменти от годишния календар и семейните празници.
Хлябът е символ на живота. Обредният хляб има бифункционален характер – тясно преплитане на практически и естетически стойности. Той не е само храна, а е и културен символ, той е преход от природа към култура.
Интересува ни символиката на хляба, а също и символиката на продуктите, от които е съставен; ритуалното замесване, дейностите, наричанията; празниците, за които се изготвя обредният хляб. Търсим връзката в езическите ритуали и в Библията.
Брашното е символ на пътя към търсената хармония. Основният принцип, по който Бог създава света е любовта, но именно като основен принцип на творението, тя не може да бъде насила. В Едемската градина човекът избира да вкуси от Дървото на познанието – определен като първороден грях, защото пътят на познанието е и път към гордостта, която отдалечава човека от Бога, т.е. от любовта. Човекът съзнателно избира тежкия път, по който – минавайки през много трудности – да търси обратно връзката с вечната хармния. Ето защо символ на този път е брашното, в което се слага квасът
Интересна е и символиката на солта. Когато хората се събирали около Христос и го питали защо са родени и какъв е смисълът, той им отговарял: “Вие всички сте солта на земята.” Хората са наричали солта “бялото злато”, защото има способността да спира процесите на гниене и същевременно да дава вкус. Смисълът на човешкия живот е да “овкусяваме” всичко около себе си, да го правим по-приятен, по-добър; същевременно обаче да спираме процесите на гниене в човешките взаимоотношения – т.е. хем активно да правим света по-добър, хем активно да спираме злото в човешкия свят.
Неслучайно казваме, че отношенията между хората се познават по това – колко сол са изяли заедно, т.е. трудностите са тези, които ни учат най-много. А и гостите си посрещаме с хляб и сол, защото най-силно свързващото са преодолените заедно трудности. Сладкото винаги е лесно, соленото е трудното – то ни дава мъдростта как да живеем заедно.
След солта понякога символично са слагали мед или захар на питките, тъй като сладкото е символ на радостта от преодолените премеждия. Тогава вече – с тази радост от живота и произлязлата мъдрост, породена от преодолените трудности, може наистина да прибавим сладкото.
Хлябът с квас е живото тесто. Без квас тестото няма да се надигне. Квасът дава развитие на живота, който се заражда. От друга страна, ако кажем, че нещо е превтасало, значи, че са изпуснати взаимоотношенията от добрия начин, по който е трябвало да се развият. Новият завет е заветът на любовта, символ на която е квасът. Любовта е важна и за месенето – когато се меси с любов, хлябът става по-хубав.
Каквото и да правим в живота си, трябва да се питаме така ли се постъпва по закона на любовта, т.е. – от любов ли го правим към човека, или от нашата си гордост и егоизъм. С това е свързана и другата символика на кваса – с превтасването. В Библията е казано, че трябва много да се пазим от кваса на фарисеите, т.е. от гордостта. В момента, когато прекалено много се надигнеш над другите и се помислиш за много по-значим, тогава вече си превтасал нещата, сложил си прекалено много квас и любовта към другите сама умира, защото е насочена единствено към самия теб. Когато това се случи с хляба, трябва да го премесим, т. е. да го поправим, както трябва да се случва и с човека.
Изпичането на хляба ни отвежда към символиката на огъня. Често се говори за Божия огън, за Светия Дух като огън. На Петдесетница, когато 40 дни след Възкресението на Христос учениците му се събират в Йерусалим и чакат, защото така им е казано: “Изчакайте и тогава ще ви се даде нов живот и нов път”, тогава над тях се спускат огнените езици. Светият Дух е изглеждал като огнени езици, защото се счита, че Бог на тази земя, в този физически и материален свят около нас действа като огън: като огън ни пречиства, като огън ни осветлява, като огън ни стопля сърцето.
Хлябът, който са поставяли жените на олтара в неделя, е бил украсен с печат. Идеята за печата е много разпространена, свързана е с християнската надежда човек да запази печата на любовта неповреден в сърцето си. Печатът е знак, че всеки един от нас е призван да бъде свят човек.
Тази символика за хляба е особено важна за разбирането и на човешкия живот. Хлябът свързва хората и им показва, че са от едно тесто, че трябва да се обичат и да си помагат, да имат търпимост към различните, да побеждават заедно злото, тъй като това е пътят към постигане на изгубената хармония.
Основната символика на ритуалния хляб е в неговото раздаване – знак за грижа, за любов към ближния. Обредното изяждяне на хляба е съществен момент – в смисъл на приобщаване и социална комуникация; приобщаване чрез изяждане плодовете на колективния труд.
Участниците в ателие “Български обредни хлябове” споделят своята радост, че на представителната изява на 06.04.2012 год. много ученици и преподаватели от ГЧЕ “Екзарх Йосиф І” проявиха интерес към нашата дейност и се включиха в забавленията – да месят, да пеят народни песни и да танцуват народни танци! Финалът на представителната изява се превърна в истинско ритуално раздаване на сладък хляб!
