9-ти септември 2015

Павлин Иванов

Пак е 9-ти септември, но няма да говорим за политика и история, а за нещо съвременно – нашето разбиране за добро и зло.

Дори децата знаят кой е Тодор Живков. В зависимост от степента на интелигентност на техните родители, в зависимост от културните им ценности, разбирания за морал и способността за оценка и анализ, децата се възпитават по два начина.

Единият тип родители обясняват, че комунизмът и фашизмът са зло, довело света до чудовищни катаклизми. Този тип родители възпитават децата си в ценности, обясняват разбирането си, че предприемчивостта, личните качества, интелекта, доброто образование, креативността, са добри лични качества. Качества, създаващи предпоставки за един нормален, смислен, независим и достоен живот.

Другият тип родители разказват на децата си, колко добре беше при бай Тошо. Как имаше работа за всички, как образованието и медицинските грижи бяха на ниво. Какви успехи имахме тогава и как всяко семейство ходеше на палатка на море и за смешните случки с поляци, чехи, германци по нашето черноморие. Колко весело беше по къщите, когато имаше режим на тока и нямаше нищо по магазините.

Този тип родители без да обясняват, помагат на децата си, така, както могат. В подходящо време се обаждат на подходящия човек да назначи детето на работа, която то не харесва и няма данни да я свърши, но за сметка на това, получава едни добри обществени пари без много труд.

Фундаменталният въпрос разделящ социализЪма и капитализЪма е в това, кой движи всичко в живота.

При свободното предприемачество, всеки е свободен на база своите знания и умения да работи, създава и печели. Да развива бизнеса си, да обучава и наема кадърни хора, да създава нови продукти, да търси ниши, да влага целия си интелект за да изкарва повече, развивайки и способностите на всички около себе си.

При плановата социалистическа икономика беше важно кого познаваш. Как ще му оближеш задника за да се „издигнеш“ и нямаше никакво значение дали си добър в работата си или не.

Всеки крадеше от общото за себе си. Някак си, изникнаха вили, апартаменти къщи, в огромна степен благодарение на различни услуги извършвани в полза на „наши хора“, срещу техни услуги. Системата работеше „перфектно“, докато маските и границите паднаха.

Кадърните, умни и предприемчиви хора, живели като в тенджера под налягане от редицата партийни директиви, от благоволението на някой червен неграмотни, заемащ позиция в Комсомола или Партията тръгнаха по света за да реализират своя потенциал и качества.

И изведнъж се родиха дефицитите на прехода.

Не бяха отстранени онези дребни душици, които останаха тук, в България и служили вярно на Партията, като за това, бяха наградени. Бяха им дадени парите на родители, баба и дядовци ни, събрани в безбройните „планови“ стопански предприятия и заводи. Назначиха тъпаци за бизнесмени, точно както на 9-ти септември, откровени селски бекове бяха заменили банкери, фабриканти, строители, предприемачи, чрез тъй наречената „национализация“.

Днешните червени бизнесмени, купили с откраднатите пари от родителите ни, чрез масовата приватизация заводи, фабрики, институти, медии, така си и останаха – тъпаци с много пари. Точно както в началото.

Подарените чужди пари обаче, така и не успяха да надделеят над посредствеността и откровената глупост, характерна за работническо-селската класа, която управляваше страната.

Червените пари създадоха и мутрите, а те, задушиха със здравите си юмруци всяка честна бизнес инициатива. Типичен пример е люпилнята на мутри – Ловеч.

Борци, джудисти, спортисти, дълго време държаха града под строг и задушаващ контрол. Не даваха на никой предприемчив ловчалия да се развива. Да се започне без тяхно разрешение бизнес беше невъзможно, а разрешението костваше „рекет“.

Всичко това под зоркото око на днешните червени ловешки шамани, които отново са тръгнали в поход към властта, чрез жълта пропаганда, евтини слухове, професионални манипулации и с много, много откраднати наши пари.

Може ли партия, гордо заявяваща, че е наследница на Димитър Благоев и избила цвета на интелекта, честа и достойнството, чрез Народният съд, да прави разлика между добро и зло?

Но проблемът на проблемите, поне според мен, е в това, че наследниците на убийците от лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, истински, реално, не разбират, че техният път е лош и представлява най-голямата злина в историята на съвременна България.

Тези хора не се правят, не играят роли, не лицемерничат, те наистина не разбират кое добро и кое е зло.

Никога в техните семейства не е имало кой да им покаже разликата.

Никога тяхната среда не е създала различни от порочните и долни взаимоотношения на зависимости, лизане на задници и сляпа вяра в „интелекта“ на ‚нашите хора горе“.

Тези хора никога не са постигнали нищо благодарение на своите умения, на своята предприемчивост, на своя интелект, образование и умения. Винаги са знаели червения телефон на „Господ Бог“, които може да им реши проблемите.

И никога не са намирали нещо нередно в това. Те, наистина не разбират. Не правят разлика между добро и зло. Поколения наред. До ден днешен.

Точно за това:

Никой млад и умен човек няма да се върне в град като Ловеч, чиито дерибей осъди държавата и с парите си купува скъпи коли.

Никой млад човек не иска да ходи в дискотека, в която при влизането на безмозъчни увиснали мускули, музиката се сменя с турбо селска чалга.

Никой млад човек не иска да пита шайка мародери, дали може да започне бизнес и цената за това да бъде ежемесечно финансово отчитане.

Никой млад човек не иска приятелката му да бъде задиряне на публични места по най-селски и брутален начин и да няма кой да може да му помогне.

Никой млад и умен човек не иска да сравнява тежестта на своя избирателен глас с този на купения за 50 откраднати от всички ни лева глас, на някой си необразован скот.

Никой умен млад човек не иска да търси връзки или да си плаща за да бъде назначен на работа, която може да върши по-добре от сто лелки и чичковци с блестяща социалистическа биография.

Никой умен и млад човек не иска да участва в нагласени конкурси, пък били те и за чистачка на някоя си институция, в която родовите кланове са превзели властта и колят и бесят необезпокоявани от другите родови кланове в друга контролираща институция.

Никой млад и умен човек не иска животът му да се чертае от банда посредствени мародери …

 

Това е 9-ти септември … и в Ловеч!