Изследването на доходите и условията на живот се осъществява по единна методология, определена с Регламент 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета на Европа.
Въвеждането на изследването в България започва от 2006 г., с две пилотни изследвания, проведени от външна организация – „Галъп интернешънъл”. От 2008 г. с финансовата подкрепа на Европейската комисия, Националния статистически институт ръководи цялостния процес по провеждане на изследването, формиране на целеви променливи и изчисляване на индикатори за бедност и социално включване
Размерът на извадката за всяка година е около 7 300 обикновени домакинства, разпределени във всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са всички негови членове на 16 и повече години.
През 2010 година в 4 града и 12 села в Ловешка област бяха анкетирани 191 лица от 136 обикновени домакинства. Представените данни се отнасят за 2009 година.
Линията на бедност е паричен показател за определяне на бедните в обществото.
За периода 2007-2009 година линията на бедностза страната нараства с 82,7 лева, а за Ловешка област нарастването в абсолютно изражение е 15,2 лева.
През 2009 година линията на бедност за страната средномесечно на едно лице е 295 лева, а за Ловешка област или 3 540 лева на човек за година. За Ловешка област средно месечно за лице линията на бедност се равнява на 207,5 лева, а за година линията на бедност на едно лице е 2 490 лева. При този размер на линията на бедност, под прага и са живели 36 126 души, което представлява 23,9% от населението на Ловешка област. Само три области в страната има по-ниска линия на бедност: Кърджали -203,7 лева, Търговище -201,3 лева и Разград – 184,4 лева. Горепосочените размери на линията на бедност са след получаване на различни социални трансфери от страна на държавата. Преди тяхното получаване се оказва, че в страната 40,8% от населението живее под линията на бедност, а в Ловешка област това население е 51,4%. В резултат на реализиране на социалните трансфери, се намалява относителният дял на населението на Ловешка област, живеещо под линията на бедност с 27,5 процентни пункта. Важен фактор за редуциране на бедността – в резултат от получаването им, относителният дял на населението на областта, живеещо под линията на бедност намалява с 9,4 процентни пункта.
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективните индикатори, свързани с материалните лишения. Те показват субективната оценка и личната нагласа на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. В Ловешка област 65,4% от населението живее в материални лишения при 45,7 % за страната. Относителния дял на бедните мъже в областта е 68,4% и е по-голям от този при жените – 62,8%.
Основен фактор увеличаващ риска от изпадане в бедност на преобладаващата част от населението е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. 20,5% от населението /18-59 години/ на Ловешка област, което е 16,6 хиляди души живее в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. При средно за страната 7,3% лица живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, Ловешка област е на последно място и на предпоследно място, заедно със Сливенска област по съотношение между доходите на най-бедните и най-богатите.
Комбинираният индикатор от три показателя: риск от бедност, нисък интензитет на икономическа активност и материални лишения показва, че през 2009 година 66,6% от населението на Ловешка област или около 101 хил. души се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.
Ловешки синдром
на хроничната недостатъчност
Народът кльопа постна пица,
властта си менка мъртви птици,
купува си авторитет
с партиен промискуитет.
Поданиците ритат срещу държавата, но не и срещу феодалите
A+ | A-
Поданиците ритат срещу държавата, но не и срещу феодалите
Публикувана: Събота, 10-ти Март 2012, автор(и): 24 Часа; прочитания: 2920; коментари: 12
Доц. д-р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ
Доц. д-р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ, социолог, доцент в департамент „Политически науки“ в Нов български университет
Местният феодал е символ на ред отвъд закона. Той подменя смисъла на публичната власт. Неговото влияние е гарантирано чрез корупция и политическа протекция от страна на по-високите равнища на управление. Той е толкова по-силен в „своя“ град или община, колкото по-независим от смяната на управляващите изглежда. Всъщност изглежда, че именно той осигурява приемственост във властта, тъй като остава единственият сигурен участник в нея независимо от партийните различия и конюнктурата на икономическите интереси.
Почти винаги неговият произход е свързан със структурите на комунистическия режим и неговата Държавна сигурност. Дори и когато биографията му се свързана само с организираната престъпност, той предпочита да изтъква връзките си с бившия режим. Част от легендата е свързана с възможността му винаги да се „обади на някого“, за да реши всеки проблем. В традицията на партийната и стопанската номенклатура той е универсален посредник между държавната власт и местните ресурси за управление.
Феодалната зависимост, в която живеят стотици български градове и села, изглежда приемлива за държавното управление и за политическите партии. Най-малкото защото никой не желае да промени съществуващите правила. Като че ли е по-лесно да се управлява чрез преговори с местните феодали, отколкото чрез налагането на закона и осъществяването на контрол за неговото спазване. Преди избори политическите партии също предпочитат „пакетното договаряне“ на гласове и подкрепа, а именно тук е част от силата на местния феодал. Навън той създава представата за тотален контрол върху местната ситуация, а навътре – за пълна подкрепа от страна на „силните на деня“. Промяната не може да се развива само „от долу-на горе“. Местните общности са разединени и най-често се оказват безпомощни пред лицето на собствената си зависимост. Неефективността на държавните контролни органи ограничава шансовете за налагането на правила, а смяната на един феодал с друг не е истинска промяна. Показните санкции спрямо някого от местните велможи има само временен ефект на „снишаване“ сред останалите.
Като че ли единственото трайно решение остава свързано с регионалното развитие, което трябва да се превърне в държавен приоритет. Време е да бъдат прекъснати посредническите вериги както в икономиката, така и във властта. Ако не бъде разкъсана съществуващата мрежа от феодални зависимости, шансовете за национален просперитет все така ще зависят от възможностите на хората да търсят своята реализация извън малките населени места, далече от контрола на местните феодали.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1272838
Лоша работа и ще става все по- лоша. Като чете човек такива статистически изследвания , си мисли, че не трябва да губи надежда и нещата все някога , ще се оправят. Само , че до къде стига надеждата и кога започва заблудата? Правим ли някаква разлика между заблуда и надежда?