Светлана Петрова
Ценно дарение от над 500 нотни партитури, учебници по солфеж и книги за изкуството получи ловешката Библиотека.
Тази биографична бележка маркира живота на музиканта Стойчо Стойчев, чиито нотни партитури, учебници по солфеж и книги за изкуство от декември 2022 принадлежат на регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Дарението е направено от неговата племенница Калина Йорданова.
Стойчо Стойчев е роден през 1949 в Ловеч. Последователно свири на цигулка, кларинет, китара, обой, пиано, дори за кратко на саксофон. Завършва Националната музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава Българка държавна консерватория) с обой, а след това учи там за кратко и хорово дирижиране. С изключение на кратък период, в който работи в Плевенската филхармония, Стойчо е обоист в Музикалния театър и градския духов оркестър на Ловеч. През 1995 става учител по музика.
Класическата музика е голямата му страст и Стойчо създава богата библиотека с биографии на композитори, книги за история на музиката и изкуството, редки издания на музикални терминологични речници, философия на изкуството и т.н. Любимите му Бетовен, Моцарт и Вагнер (със специален интерес към общуването между Вагнер и Ницше) заемат централно място в библиотеката и фонотеката му, а последната съдържа стотици плочи, магнетофонни и касетофони записи, дискове. Многократно се връща към романа „Жан Кристоф“ от Ромен Ролан, в който музикалният гений и смисълът на изкуството са централни въпроси. Любимите му поп и рок изпълнители принадлежат към британската музикална сцена – Shadows, Beatles, Roling Stones и Queen, а естрадните – към италианската и френската традиции. Като естествено продължение на музикалния си интерес към поп и рок музиката, Стойчо е соло китарист на група от четирима приятели, просъществувала в Ловеч от януари 1966 до юли 1967, където бас китарист е Ангел Попов, Христофор Лалев – ритъм китара, а Румен Николов – барабанист. Бандата свири кавъри на Shadows на музикалните фестивали на Езикова Гимназия „Екзарх Йосиф I“, (тогава „Ернст Телман“), както и в ресторанти в града. Като обоист Стойчо е изнасял концерти с цигуларя Иван Калов, както и със съпровод на пиано от Даниела Павлова и Теодора Петкова.
Отвъд музиката, Стойчо се интересува основно от философия и история, като най-четен от него е Шопенхауер, а любим 
исторически период е Възраждането със специален акцент върху българското освободително движение, делото на Левски и историята на Ловеч.
Последните години от живота на Стойчо са белязани от хронична депресия, често неуспешно преборвана с алкохол. Хроничната депресия засяга около 10% от населението на планетата, като рисковете от нея се покачват с възрастта, при социална изолация, наличието на история на депресия в семейството и след периоди на траур. Стойчо умира в дома си през август 2022.
Ръкопис на известния ловешки музикален деец и краевед Красимир Андреев – „Диригентът разказва за Стойно Ганчев Стойчев (7 март 1949 – 8 август 2022) се съхраняват и е на разположение на читателите в отдел „Краезнание“.
