Проф. Беню Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Той е от онова поколение учени, на които се пада трудната задача да изгради основите на младата българска наука след Освобождението.
Талантлив учен –филолог, един от основоположниците на българската езиковедска наука, в която оставя трайни следи с цялостната си научноизследователска дейност. Огромното му научно дело се отличава с разнообразие на проблематиката – история на българския език, диалектология, описи на български и чужди езикови паметници, краезнание, фолклор, литературна критика, преводи, проблеми на правописа, чистотата на българския език, поезия. Поклон пред паметта на един велик учен, родолюбец, патриот, Човек!
ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК
Теб те възпява, о веко, цяла земя поднебесна;
Слава ти носи далеко сякоя творба небесна.
Вредом велики открития, вредом изкуства и науки;
Пара и електрика носят вред овенчани сполуки.
В тебе човекът наякна духом и телом безмерно;
Ти се прослави навеки, време сегашно, модерно!
Даде човеку ръце ти, даде му сила гигантска.
Даде му зрение мощно – вред да прониква в пространства;
Даде му слух за далеко, даде му мощ на езика.
И към същински напредък ти го опъти, повика.
С твойте научни сполуки, и с хиляди разни изкуства.
Ти задоволство на ум ни даде и на всички ни чувства.
Мъдрост ни даде и ум, с хиляди сладки наслади;
Сякакъв дар ни дари – само сърце ни не даде!
Беню Цонев