Петър Тодоров е роден на 3 февруари 1881 г. в Ловеч. Баща му, Тодор Цачев, по време на Освободителната война е опълченец в Трета дружина, която участва в боевете за Шипка и Стара Загора. За проявен героизъм получава четири ордена за храброст. Петър завършва основно образование в родния си град. Военната си служба отбива във Враца, в 16-ти пехотен ловчански полк. След определения срок известно време остава на свръхсрочна служба. През 1903 г. заминава за София, където всеки ден ходи в Народна библиотека и чете от сутрин до вечер. Особен интерес проявява към финансовите науки. За това и първата му статия е свързана с военните бюджети на България. Предадена е в „Списание на българското икономическо дружество”, където с голямо закъснение попада в ръцете на Кирил Попов, редактор на списанието и основател на статистиката в България.
Той дава висока оценка на това изследване и насърчава младия човек да продължи да работи в тази насока. През 1911 г. Петър Тодоров заминава за Берлин, където слуша лекции на световноизвестни учени по различни въпроси. Събрал много знания и впечатления се завръща в България. Бързо се ориентира в политическата обстановка в сраната. Симпатиите му са насочени към Демократическата партия, но по-късно влиза в Радикалдемократическата партия, чиито лидери са Найчо Цанов и писателя Тодор Г. Влайков. От основаването на Демократическия сговор през 1923 г. е негов член и участва в управителния съвет.
През 1927 г. се създава политическият кръг „Звено”, към който се присъединява и Петър Тодоров. Депутат е в ХІХ и ХХІ Обикновено народно събрание. Освен добър политик, той е талантлив журналист и публицист. От 1914 г. участва в редактирането на в. „Демократ”, орган на Радикално-демократическата партия, през 1919 г. – на „Демократически преглед”, обществено научно списание, собственост на Т. Г. Влайков.
В списанието се поместват статии от „държавноправен, социално–икономически, философско-педагогически, културен и политически характер”. От 8 декември 1928 до 23 май 1930 г. е редактор на в. „Лъч” – неофициален орган на групата на проф. Александър Цанков в Демократическия сговор. Като член на „Звено” участва в редакционния комитет на в. „Изгрев”, който излизал от 1 май 1932 до 30 май 1934 г. Работи с Димо Казасов – редактор, Кимон Георгиев, Иван Харизанов, Васил Каракулаков и Пенчо Пенчев; сътрудничи в „Бразда”, списание „за обществена култура и стопански въпроси”. Издава го политическия кръг „Звено” от 26 май 1936 до декември 1948 г.
Петър Тодоров участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От тях и той като баща си се завръща с много бойни отличия. След преврата на 9 юни 1923 г. политическата формация Народен сговор сформира 42-то правителство на Царство България с министър-председател проф. Александър Цанков. Петър Тодоров става министър на финансите. Страната е в стопанска и икономическа разруха. Правителството взема сериозни мерки за възстановяване й. Младият финансов министър с много усилия и нестандартни мерки успява да стабилизира българския лев и увеличи валутния резерв, което пълни банката с милиарди левове. Прави още редица реформи във финансовата политика на страната, които му създават авторитет не само в България, но и в много европейски страни. Петър Тодоров остава министър на финасите и във втория кабинет на Цанков (22 май 1923 – 4 януари 1926 г.). Военият преврат на 19 май 1934 г. носи успех на „Звено”. Начело на кабинета е Кимон Георгиев. Министър на финасите е Петър Тодоров (19 май 1934 – 22 април 1935 г.). Това правителство гласува Наредба – Закон за създаване на Банка „Български кредит”. Тя е акционерно дружество с държавен и частен капитал. Има статут на държавно учреждение със седалище София.
След 9 септември 1944 г. е член на Централното управление на Народен съюз „Звено”. Участва в българската делегация при подписване на спогодбата за военно сътрудничество между България и Югославия на 5 октомври 1944 г. в Крайова (Югославия). От 1945 г. до 1947 г. е политически представител на България в Белград.
През всичките тези бурни и трудни години до Петър Тодоров винаги стои най-добрият му приятел и помощник – неговата съпруга Керана Босолова (1892-1972 г). Тя също е от видно ловешко семейство. Двамата създават чудесно семейство. Имат две деца – Дора, родена на 1 февруари 1912 г. и Христо, роден на 1 февруари 1917 г.
Петър Тодоров е широко скроен човек, далновиден политик, отличен финасист и дипломат, талантлив журналист и публицист, добър съпруг и баща, сърдечен приятел. Неговият дом винаги е отворен за членовете на Ловчанското културно благотворително дружество, за писатели, художници, артисти. С когото и да се среща, където и да ходи, каквито и постове да заема – никога не забравя родния си град. Когато на 2 срещу 3 август 1925 г. изгаря Покритият мост, гордостта на Ловеч и са унищожени всички дюкяни по моста, а тяхните собственици разорени, ловчалии търсят съдействие от него. Веднага след пожара за София заминава специална „депутация” начело с кмета на града Цанко Хр. Цанков. Депутацията е приета и изслушана от Народното събрание и Правителството. Министърът на финансите, ловчалията Петър Тодоров внася в Народното събрание законопроект за отпускане помощ от 1 млн. лв за възстановяване щетите на търговците, пострадали от пожара. Правителството отпуска исканите средства и с помощите, предоставени от Ловчанското културно благотворително дружество и застрохователно дружество „Феникс”, през 1931 г. Ловеч има нов железобетонен Покрит мост. Петър Тодоров и семейството му правят дарения за изграждане на ж п линията Левски – Ловеч (1924 г.), за построяване на ново крило на гимназията (1936 г.), за построяване камбанария на църквата „Св. Богородица”(1934 г.), книги за читалищната библиотеката.
Умира в София на 30 януари 1955 година.