Отново е късна есен. Отново паметта българска напомня за Свети Климент Охридски, на който църквата е отредила ден от християнския календар – 25 ноември.
Ловешката гимназия също почита светлата памет на своя патрон Свети Климент Охридски. Животът и делото на книжовника са свързани в съзнанието на всеки българин със създадената от него кирилица.
Малко са народите, които имат такова скъпо завещание. Ние наследниците пазим и предаваме повече от 11 века това несравнимо и безсмъртно богатство. Кирилицата, с която днес ние комуникираме, творим и обслужваме духовното си пространство, погледната през вековете е придобила изключителна мащабност и всеобхватност. Значимостта на това, което е създал Климент, правят и личността му изключителна, внушава ни национална гордост и самочувствие. Векове наред знанието е ценност за народа ни, във времето българите достойно са изпълнявали дълга си, като са предавали чиста и неопетнена родната реч от поколение на поколение.
Това е традиция, която е белег на националната ни идентичност, а училището е един от нейните най-светли символи. Преди 122 години Ловешката гимназия първа в града отваря врати, за да обгърне с грижа и мисия да образова децата поколения наред
До днес, когато учениците не са многобройно ято, за което класните стаи да не достигат. Въпреки повратностите на времето Тя, гимназията, майчински ги посреща, дава им качествена подготовка и изгражда от тях непокорните, но разумни млади хора, нестандартни, но отговорни личности. В това училище, както и досега последователи на Климент Охридски са учителите, които са истинските будители, и изпълняват призванието си да създават и пресътворяват духовни ценности, засяват слова в браздите на времето.
Климентовата седмица преди 25 ноември беше наситена с много прояви в училищния живот – проведоха се множество мероприятия – литературен конкурс, “Кривописаници – правописаници’’ – състезание за учениците от начален етап, състезание по Информационни технологии и по тенис на маса.
От колектива
Аз завърших тук.