110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЛЕТЕЦА И АЕРОИНЖЕНЕР ВАСИЛ ВАСИЛЕВ

Държавен Архив Ловеч

На 13 октомври ще се навършат 110 години от рождението на авиоинженер Васил Василев – военен летец, инструктор и рационализатор, оставил следа при конструктивното усъвършенстване на самолет ЛАЗ-7М в Държавната самолетна фабрика в Ловеч.

Роден е в с. Брестница, но през 1930 г. семейството му се преселва в София. По това време на летище Божурище се правят демонстрации пред командването на ВВС и той е запленен от гледката на издигащите се в небето самолети.

През 1936 г. Василев завършва Първа мъжка софийска гимназия и е приет във Военното на Н.В. училище в София със специалност „авиация“.

През лятото на 1938 г. заедно с още 8 негови другари заминават на обучение по пилотаж в Германия. Настанени са на летището в Кауфберн, Бавария, югозападно от Мюнхен. Тук българските летци се обучават в нощно летене, висш пилотаж и така нареченото „сляпо“ летене, при което самолета се управлява само по данни на бордовите уреди.

Завръща се в България през 1939 г. и започва работа като инструктор в школата за пилоти в Казанлък. Мечтата му е да следва аероинженерство в Германия, но поради напрегнатата военна обстановка плановете му се провалят и е преместен в щаба на въздушните учебни части в София.

През 1951 г. завършва аероинженерство в Софийската държавната политехника и е произведен в чин майор. Назначен е за началник на военното представителство в ДСФ в Ловеч, където лично изпитва във въздуха новите самолети и прави няколко предложения за конструктивни изменения на самолет ЛАЗ-7М, за което му се присъжда званието рационализатор.

В края на 1954 г. по решение на СИВ в България е прекратено производството на самолети. Инж. Василев е преместен отново в София, където остава на разпореждане на командването на щаба на ВВС. Възлагат му инспектирането на летищата и проверка на въведените в експлоатация ЛАЗ-7 и ЛАЗ-7М.

След пенсионирането му като офицер през 1955 г. постъпва на работа в Министерството на тежката промишленост към отдела, контролиращ гражданското производство на военните заводи. По-късно работи към ДСО „Балканкар“ и обединение „Автопром“, под чието разпореждане е и автомобилното производство на Завод-14 в Ловеч. Участва в преговори с редица наложили се на пазара фирми като „BMW“, „MAN“, „VOLVO“ и др.

През 2006 г. инж. Василев дарява своя личен архив, който е ценен източник на информация за историята и развитието на Държавната самолетна фабрика в Ловеч.