Днес е 1 юни – Денят на детето. Празник на смеха, безгрижието, лятото, хвърчилата и най-чистата любов. Това е денят, в който целият свят обръща очи към най-ценното – децата.
Но този ден не принадлежи само на малките. Празникът на детето е и за всички пораснали деца – онези, които носят в себе си искрата на любопитството, на играта, на чистосърдечната радост. Във всеки от нас живее едно дете. Понякога го заглушаваме с грижи, работа и сериозност, но то не си отива. То чака да го чуем отново – в миговете на смях с близките, в светналите очи пред нещо красиво, в спонтанната прегръдка или в тишината на един летен следобед.
В майките и бащите, в бабите и дядовците – детето все още е там. То е в начина, по който се усмихват на внуците, в сълзата от умиление, в разказите за „когато бях на твоите години“. Детето в тях е мъдро, преживяло, но все така жадно за нежност и внимание. Да го пазим – това вътрешно дете – значи да останем живи, истински, свързани със себе си и с другите.
Нека не забравяме, че децата не се нуждаят само от подаръци. Те искат присъствие, разбиране и любов. А ние, порасналите, се нуждаем от тяхната светлина – за да ни напомнят кое е важното.
Честит празник, деца!
И честит празник на всички, които пазят детето в себе си!