Шествие-поклонение на 24 март премина пътя до лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, за да поднесе цветя и почете паметта на жертвите на комунистическия терор. В първите редици бяха кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова, заместник-кметовете Цветан Георгиев и Венцислав Христов, областният управител на Ловеч Георги Терзийски. Пред множеството ловчанският митрополит Гавриил в съслужение със свещеници отслужи заупокойна молитва.
„Ако в някой пролетен ден тук не дойдат хора, това ще е сигурен знак, че демокрацията у нас е в опасност“, заяви в словото си кметът Корнелия Маринова. Тя подчерта още, че символиката на лагера е тъмна и тежка:
„Обикновено наричаме отпътувалите от този свят „покойници“. С това като че ли казваме, че те отиват да почиват от преживения живот. За жертвите тук на практика няма покой – нито приживе, нито сега. Но няма как да бъдат заличени скъпите жертви, нашите братя и сестри, прегазени от червеното колело на комунизма“, допълни кметът Корнелия Маринова.
Председателят на Съюза на демократичните сили /СДС/ Божидар Лукарски изтъкна в словото си: „Докато има демократи, докато има хора, които не искат с лека ръка да забравят тоталитарните години, ние ще идваме тук, за да се поклоним пред невинните жертви и да дадем своята присъда към палачите“.
Областният лидер на СДС в Ловеч д-р Георги Митев посочи, че последните години доста млади хора се насочват към тази тема и допринасят за осветляването й чрез изкуството.
На поклонението присъстваха представители на десни политически партии и граждански сдружения. И тази година бившият лагерист Кольо Вутев Колев (78 г.) от село Торос, община Луковит, разказа спомени за преживяното в каменната кариера.
Трудово- възпитателното поделение, наричано иронично „Слънчев бряг“, е създадено от ЦК на БКП през април 1959 г. след закриването на лагера в Белене. Без съд и присъда постепенно тук са заточени стотици политически противници на комунизма. В кариерата над 1500 човека са подложени на непосилен труд, зверства и унижения. За 151 от тях има доказателство, че умират тук, а телата им изчезват в пясъка на остров край Белене. Лагерът е закрит в края на март 1962 г., когато избягал затворник разказва на Запад за нечовешките зверства. Поклонението по традиция се организира всяка година от СДС, а отскоро и с подкрепата на Община Ловеч.
Тази година обаче за първи път шествието се проведе при снежна покривка от 20 см. Зимната обстановка не попречи на изявата, имаше граждани от София, Варна, Троян и другаде.
Guuaau !
Tia moje i pija ,ne moga da poviarvam
Аха. Баш PR чето на общината в жълто. Знае какво да облече не може да се отрече.
Относно СДС мога да кажа едно стихче от големия Тодор Колев, песента се казва „жалба за младост” – „синьо елече Дертлиев облече, синьо обаче със розов(червен) хастар…..”
Ето как се прави политически пиар:
Замаскирано „гражданско събитие“, в което пребоядисани комунисти сипят празни слова на гърба на загиналите и измъчваните до смърт от комунистическите уроди!
Поклон!
Няма да коментирам самото тъжно събитие, а факта, че за поклонение, макар и гражданско, се изисква също спазването на неписан дрескод от т.нар. официални лица. Дори малките деца знаят, че цветовете са символи и носят определени послания. В конкретния случай каква символика крие крещящо жълтото сетре на кметицата?!
Неволно се сетих за една популярна песен от миналото на Мими Иванова – „Синьо“, но я асоциирах в жълт вариант:
*
Всичко лепкаво на този свят е жълто- жълти са и твоите…!
Ах, да знаеш жълтото как хубаво личи- само мене гледай ти! 🙁