Четири сватби и едно погребение в отминалата неделя

Иво Райнов

С много веселие и малко скръб завършиха последните избори. Също като в известния американски филм за четирите сватби и едно погребение. Най-весели по заслуга изглеждат в ГЕРБ. Те отново ще си търсят булка. Сгледата не е много богата, но невести да пристанат ще се намерят. Е, малко ще се поцупят, но сигурно ще склонят, щото едната невеста взе да престарява, а за другата втора възможност няма да има. Извън шегата ГЕРБ спечели поредната победа и показа, че БСП все още не разполага с качества за да се пребори. Уникален факт е, че Борисов спечели за втори път след като бе подал оставка и ще стане първия и вероятно за дълго време единствен министър-председател оглавявал три различни правителства. Показателено е , че ГЕРБ спечели над 1 100 000 гласа, което е по-добър резултат от последните два парламентарни вота през 2013 и 2014.

Веселие цари и при БСП. Макар, че и този мандат ще заемат местата на гостите и ще се задоволяват с удоволствието да одумват участниците във властта. На БСП остана да се радва, че е удвоила резултата си от предходните избори, макар че всъщност почти повтарят сбора от костинбродската афера. Тогава БСП се докопа до орешарското правителство, снощи чух Нинова тайничко да се надява на нов подарък от съдбата. Само тази утеха остава на социалистите, които за последно спечелиха парламентарни избори през 2005 година.

Сватбарски са емоциите и при патриотите, които са обречени да минат под правителственото венчило за да се избегнат нови избори. Засега погледите са и на ляво и на дясно, но „бракът“ с ГЕРБ изглежда по-доходен и вероятен. Друг въпрос е , че зестрата на патриотите са няколко ката популизъм и торба с изцепки, от които могат да произлязат външнополитически гафове. Неоспоримо е, че обединени патриотичните партии се превърнаха в ключова политическа сила за управлението на страната, макар че в еуфорията едва ли ще остане скрит факта, че най-обединените патриоти постигат най-слабия резултат – с цели 140 000 гласа по-малко от 2013-та година, когато разделените „Атака“,  „ФНСБ“ и ВМРО събират 460 000 вота.

Истинска емоция на подпийнал сватбар струи от Веселин Марешки. Още с първата си политическа изява фамозния бизнесмен ще бъде най-малко кум на новия управленски съюз, защото без неговите гласове стабилна коалиция няма как да бъде съставена.  Марешки удобно влезе в обувките на Бареков и практически взе неговия вот от предишните парламентарни избори. Тъй като съдбата намига на популистите по за един мандат вярвам, че Марешки ще наложи цялата си воля за по-дълъг мандат на правителството и ще бъде максимално удобен съюзник на управляващите.

Доста сдържани са усмивките в ДПС. Движението отстъпи гласове на ДОСТ, загуби доста мандати, но остана единствен контрольор на етническия вот в България. ДПС е единствената формация, която няма никакви шансове за участие в правителство, но със сигурност ще търгува скрита подкрепа по време на някой парламентарни и управленски кризи. Изборите изглеждат като победа от гледна точка на осуетения опит за разцепление на турските гласове, но за партия, загубила благоволение в Турция и отбита от финансовите потоци на властта този резултат може би е поражение.

Скръбта и сълзите останаха за градската десница. Никой не вярваше, че само четири години след последния изборен провал ще повтори идиотския експеримент да се пробва поотделно. Вчерашният избор е същинско погребение за няколко стари партии и за стотици хиляди надежди на дясномислещи хора. Лидерското его и високомерие, което от години мъчи българската десница този път я запрати в истинска кома. Сега валят оставки, звучат извинителни слова. Когато колата се обърне пътища много. Трите приемани за десни формации постигнаха резултата от предните избори и дори добавиха няколко хиляди гласа. 300 000 души пак са непреставени, но този път никой няма да излезе по площадите. Изборът вероятно погреба Новата република и Реформаторския блок и ако дясното не се преформатира своевременно тези стотици хиляди ще потърсят друго политическо представителство или ще престанат да гласуват. Ако вчера има победител в десния сектор това е „Да, България“, при цялата условност на политическото дефиниране на тази формация като дясна.  Не толкова за стоте хиляди гласа спечелени за по-малко от 3 месеца съществуване, колкото заради поколенческия вот, който събра.  За „Да, България“ гласуваха много млади, интелигентни и успели хора. Формацията спечели дясното съревнование в трите най-големи градове и буквално помете ДСБ на собствения им софийски терен. В чужбина постигна с ¼ повече гласове от десните си опоненти взети заедно. Христо Иванов се оказа единственият лидер в дясно-либералния сектор, който запази обществено доверие. Сега на неговите плещи ще легнат много надежди за възстановяване на фрагментираната десница. Тепърва ще узнаем дали ще му стигнат сили и мускули като се има предвид, че  формацията ще съществува без държавна субсидия. Едно е ясно – битки с мафията, съдебна реформа и хигиенизиране на политиката не могат да успеят от маргиналната позиция на извънпарламентарна партия.

Всеки има политически пристрастия и вероятно приема с различно настроение изборните резултати. Все пак ако има новини в полза на българската кауза те дойдоха с фактите, че проруската БСП загуби изборите, проевропейския вот на партиите от ЕНП надмина 1 400 000 гласа, проеродаганистката ДОСТ се провали в опита да се настани като резидент на турските интереси в България. В седмицата преди изборите се въртеше един политически виц, който се смееше, че се шокираме от факта, че Турция се меси в избори, които Русия провежда у нас. Е, новината е, че резултатите са български.