Павлин Иванов
Днес е 21 юни. Ден, който някъде се празнува като ден на Бащата.
В България, бащата по подразбиране няма празник, няма усещането, че и бащите са допринесли за нещо, дори и мъничко, за семейството или за развитието на децата.
Аз съм баща на две момчета. Пораснали, почти мъже. Всичко започна преди години ..
Големият ми син се роди в краткият промеждутък между Коледа и Нова година. Когато изписваха Ивайло и съпругата ми от болницата, беше паднал голям сняг. Движението в Ловеч беше почти парализирано. Изкопахме проход, буквално, за да можем да изкараме колите от къщи и да си приберем бебето в къщи.
Помня първата нощ. Една топла малка ръчичка беше хванала показалецът ми и така заспахме. Чувствах се щастлив, малко уплашен, но всяка клетка в мен слушаше и усещаше в просъница дишането на малкия човек до нас. Първото къпане, първите думи, първите малки и несигурно стъпки ..
Никой баща не може да забрави това!
Малкият ни син се роди през месец май. Когато с нашите приятели отидохме да ги вземем, бях далеч по-уверен в себе си. Но вълнението и усещанията бяха все така разтърсващи! Малкото гардже днес вече е почти колкото мен на ръст, а батко му, отдавна ме води с 5 сантиметра.
За всеки баща, игрите, пакостите, израстването на децата са нещо толкова забавно, красиво и изпълващо. Знам, че е така! Преживял съм го, усещал съм го, чувствал съм!
Днес, синовете ми имат нужда от съвсем различна подкрепа и отношение. Откриват всеки ден един нов свят. По-различен, по-истински, не толкова розов.
Опитвам се да ги насърчавам, да им бъда за пример, да им помагам да съзряват с ценности .. Не винаги успявам.
Трудно е да бъдещ баща днес, във времената на обърканият свят, в който живеем. Трудно е да бъдеш достоен човек и да показваш на синовете си, че може да се върви напред с честно и почтено. Знам, че много майки и бащи изпитват същите вътрешни терзания.
Точно за това пиша днес. Бих искал да обърна внимание върху ролята на бащите.
Аз съм дете на разведени родители и знам. Минал съм по-дългият път на хората като мен. Знам, че е трудно и по-различно, да израснеш без баща. Преживял съм го от първо лице. Правя разликата между хората като мен и хората, пораснали в здрава семейна среда.
Децата са най-щастливи, когато майките и бащите са заедно, когато се разбират и подкрепят, когато заедно преодоляват трудностите и когато заедно споделят радостта и щастието.
Честит празник на всички български бащи! Бъдете здрави, бъдете силни! Вярвайте в себе си!
След нас вървят нашите деца, за които сме пример и опора!