Честит празник, езиковци!

Иво Райнов

Есента на 1994-та година. Съдбата ме поведе по стръмните стълби към хълма.  В тогавашните ми очи един хълм на вълнуващи митовете.  Пропуснал шанса да се докосна до тях още като ученик и респектиран от разкази и легенди, изкачвах стръмното нагорнище с леко притеснение и страх. Двадесет и седем годишен младеж, с тънък учителски опит и без езиковска биография. Хазартно приел риска да застана пред най-интелигентната ученическа аудитория на Ловеч, за да я уча на география на английски. Младостта е луда. И слава Богу, защото  това беше моят билет за един вълшебен свят.

Мой приятел дълго ме убеждаваше, че не мога да бъда част от езотериката на Езиковата, защото не съм я съпреживял през ученическите си години. Може би, защото не разбираше, че Езиковата заразява, без значение от годините или времето. Шеметът на уникалните традиции ме грабна още в първите месеци и години. Фестът, бягството, пиесата, клетвата, празникът ми изглеждаха като истинско съзаклятие. В името на една уникална близост, на едно неугасващо приятелство. След почти двадесет години на хълма съм сигурен, че Езиковата форматира съзнанието, мислите, чувствата. Сякаш някакъв серум, инжектиран в кръвта, те обсебва завинаги. Езиковата е като поданство. Няма значение, къде си роден, но прекрачиш ли металната порта на входа ставаш езиковец по душа и сърце, независимо какво пише в личната карта. При това с всички права и привилегии да споделяш гордостта, че си част от една неповторима общност.

През тези години можах да усетя само едната страна на общността – тази на учителя, класния, по-големия. Но страдах от същата любов, която пали емоциите и кръвта на моите ученици. С времето открих своите два пътя в гъстия езиковски дух – на знанието и приятелството. Затова споделям представата за Езиковата между радостта от успеха на знаещите и пълнокръвното задоволство от обичта и преданото приятелство.

Езиковското приятелство има много измерения и въплъщения, но само един фестивал. В средата на април, когато Езиковата празнува. Дните на топли спомени, позабравени емоции и сладка любов от стари приятелства.  Удоволствието от празника е като да разтвориш стар пожълтял албум, да се усмихнеш с хлапашкия оптимизъм от снимките и да прихванеш от любовта, запечатана в кадрите.

Обичам празника на Езиковата. Заради шанса да се срещна с десетки, понякога стотици, приятели, да усетя топлината в десниците и щастливия блясък в очите. Дни, които зареждат със смисъл и аргументи да останеш  горе на хълма , за да научиш по-късно родените и дори все още неродените да се  топлят от езиковския дух.

Тези вечер прочетох уникални думи от Слава Георгиева, в предстартово очакване на утрешната езиковска пиеса.  Слава нарича своите актьори медалисти и вярва, че сред тях има шампиони.  Струва ми се ужасно права. Всеки стъпил на хълма е потенциален медалист и възможен шампион. И най-вече обичащ приятел.

Честит празник езиковски медалисти и шампиони! Честит празник приятели! Честит празник езиковци!