Журналистическата мрежа на Програма Достъп до Информация въвежда дисциплина у всяка власт, твърди главният редактор на в. „Народен глас” в Ловеч, получил за втори път наградата „Координатор на годината“
Разговора води Диана Банчева, Програма Достъп до Информация
За втори път координатор на годината. Удовлетворен ли си?
Награди като тази са важни тъй като човек, когато работи не мисли ще бъде ли оценяван. Според мен и не бива. Ето защо, и първата и втората награда бяха изненада за мен. Но отличията дават и насока на журналистите от мрежата към ПДИ какво могат да правят. Аз много дължа и се уча от моите колеги – координатори. Следя какво вършат и неведнъж съм им се възхищавал.
Ти си сред журналистите, който често и ефективно използват Закона за достъп до информация.
Аз използвам закона, пречупен през проблемите на хората. Това винаги ме е интересувало най-много. Да си спомним за съдебната одисея на Ангел Георгиев от Ловеч, блъснат от мотриса, пресичайки с инвалидна количка през жп линията.[1] БДЖ отрече за такъв случай. Но аз и за миг не мога да предположа, че Ангел си е измислил тази история, при положение, че се е спасил с един скок да не загине, адски се е уплашил, инвалидната му количка е счупена. Използвах закона и подадох заявление за достъп, за да разбера дали и как БДЖ отчита подобни инциденти. Тази катастрофа не е отчетена, не е забелязана от машиниста. По-интересното е, че получих цялостна картина къде, какви катастрофи и на колко прелеза са се случили в областта. Инцидентите се водят на отчет много стриктно, но в уплахата си Ангел не се е обадил на полицията, а машинистът твърди, че не е видял нищо. Съдебното решение трябва да излезе в началото на март. Дори Ангел да загуби, усетих каква подкрепа бях за него в съдебната зала. Когато се появи журналист, особено в малък град, където в съдебната зала сме трима човека – свидетелите и аз, съдията гледа по друг начин. Дори юристът на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ се беше подготвил, защото знаеше, че ще се появи материал. Законът ти помага да откриеш истината. Това е смисълът за мен от тази работа и аз така съм я разбирал. В противен случай машината минава през теб и нямаш лостове да се защитиш.
Каква е ролята на координатора според теб?
Да вдъхновява други хора. Затова съм щастлив, че се появиха Павлин Иванов, Данчо Заверджиев и други личности в Ловеч, които повярваха в Закона за достъп до обществена информация. Аз не съм ги карал да подават заявления, което е радостно, но примерът е важен. И съм спокоен, защото каквото и да стане с мен, вече е трудно да спреш или да канализираш този процес. Естествено, той си има и обратната страна – ето, кметът на Ловеч прави предложения за промени в ЗДОИ, които да дадат по-голяма свобода не на гражданите, а на кметството.[2]
Как се случва това с вдъхновението?
По-скоро интуитивно, не в сферата на съзнателното. Бях се примирил, че в Ловеч няма голяма журналистика, не може да се получи общ фронт за нищо. Днес обаче не е така. Фронтът се поражда, но по неведоми пътища, не по тези, които ти си представяш.
С две думи, средата за журналистите в Ловеч е усложнена?
Последните месеци тя се нагнети, особено с устните заповеди на кмета да не се допуска този журналист, пък другият да се допуска. Пиарските материали стигат до едни медии, до други не стигат. Препращат те към сайта на общината. Едно деление, което си обяснявам с предизборната обстановка, която отново ще бъде нажежена.
Какви качества трябва да притежава координаторът на ПДИ?
Трябва да е свръх любопитен и най-вече да му пука за чуждото нещастие. И да не се поддава на рутината. В провинцията има един прост начин да правиш журналистика, много използван. Получаваш пиарски материали и ги пускаш в медията си. Никакво авторство, не изразяваш позиция. Имаш ли позиция – стряскаш. Ние много пъти сме влизали в такъв сблъсък – например за плаващата сцена в река Осъм. Официалната позиция е, че проектът е добър. Но при всяко наводнение на реката, сцената бяга и я търсим с делтапланери, което е смехотворно. Никой не прави такива сцени в река. Правят се в езеро, язовир.
Какъв според теб е ефектът от работата на журналистическата мрежа на ПДИ?
През годините се изгради солидна мрежа със стабилни кадри. Всеки работи на своето място и ефектът е в няколко посоки. Мрежата въвежда дисциплина у всяка власт. Когато започнаха първите дела срещу Община Ловеч, оттам не знаеха, че ще се проточват толкова и че има толкова подготвени юристи в ПДИ. На второ място идва общественият ефект. Всички тези дела са придружени от публикации, които вторично усилват като ехо тези конфликти. Ето защо е много важно получената информация, независимо кой е подал заявлението, да стига до медиите. Иначе е безсмислено.