Павлин Иванов
Искаше ми се този ден да бъде по-различен. Години мечтаех да видя срещата между жаждата знания, любопитството, осъзнатостта и онези светли личности, които я носят в сърцата и душите си. Според мен, дори да звучи клиширано, днес будители има. Има мъже и жени, които знаят, могат, виждат бъдещето, умеят да запалват и увличат. Те винаги са малко, но притежават качества, които не всеки има.
Дефицит са онези другите. Жадните за знания. Онези, които желаят да продължават да вървят напред по неутъпканите пътища на науката, обществения живот, бизнеса. Толкова са малко хората, които осъзнават, че единствено образованието, възпитанието, културата могат да проправят успешния път напред, особено в днешния сложен и многообразен свят.
Може би днешните будители не успяват да се справят с предизвикателствата на нашето време – простотията, агресията, липсата на знания и култура, липсата на святост във всеки един аспект на живота. Будителите не могат да намерят работещите решения срещу пошлостта в медиите, насаждането на омраза, разделението, телевизионния екран, които бълва фалш и гадост, фалшивите новини.
Вероятно, българските будители от нашето минало също са имали трудна задача, но днес, когато всичко е толкова мръсно и нечестно, те, будителите, са в изключително незавидно положение. Поставени са там точно от онази огромна, шумна и необразована маса човеци, които винаги, всеки ден упрекват, негодуват, нападат и мачкат малкото достойни за уважение личности, без да са в състояние да създадат нищичко.
Не им завиждам на днешните будители. Не е лесно да си умен сред тъпаци. Не е лесно да си възпитан сред простаци. Трудно можеш да оцелееш в среда на посредственост, гарнирана с омраза и жажда за сриване на авторитети, само и единствено защото са различни и живеят извън глутницата непрокопсаници.
Не знам дали множеството българи днес разбират какъв ден си честитят. Сигурно имат моменти на проблясъци на родолюбие в истинския му, чист вид. Но от това, което виждам, то трае само минутката, в която копират нечия чужда мисъл на стената си във Фейсбук. И до там. Бързо се връщат към своя нрав и разбирания – да унищожават и събарят, да бият и унижават, да крещят и налагат неграмотното си мнение, което доста често унищожава първо тях самите.
И все пак, хубаво е да имаме спомена за великите българи запалили вярата и мечтите за един по-добър свят тук и сега. Хубаво е и че все още има и личности, вървящи с фенер в ръка и осветяващи пътя напред. Прекрасно е, че макар и малко, България има своите деца носещи светлината на знанието, запалена от онези учители, научни работници, иноватори, общественици, хора осъзнали мисията си и преследващи мечтите и целите си.
Лично аз съм късметлия, защото в моят живот има хора, които са истински съвременни будители. Бих се радвал, ако всеки един може да каже същото.
И точно на тях, носещите огромният товар на раменете си, честит празник!