Училището, което възпитава уважение към кебапчетата

Иво Райнов

Абсурдна задача по математика разбуни духовете в електронните форуми и социалните платформи. Тази, в която децата трябва да пресметнат колко кебапчета са получили ромите от една махала, които били заведени на митинг.

За мен задачката е нагледен пример за ампутираните ценности в родното образование. Училището има две важни функции – да образова и да възпитава. Втората функция дори изглежда по-важна на фона на моралния срив в обществото и ценностната занемара на семейството.

Реформите в образованието си поставят амбициозни цели, но всички свързани с първата функция на българското училище. Предвиждат се решителни стъпки за олекотяване на учебното съдържание, поощряване на нови метод и интерактивно обучение, преструктуриране на училищните степени. Но няма нито визия, нито намерения за реформиране на училищната възпитателна функция. В сегашният си вид училището не само не възпитава добродетели, но е превърнато в пасивна среда за придобиване на вредни навици и лоши качества.
Какво казва на децата горепосочената задача зад простата аритметика? Ромското участие в политическо мероприятие се „заплаща“ с кебапчета. Факт от действителността.

Пресмятайки броя на кебапчетата, детето най-вероятно ще придобие убеждението, че подобна практика не противоречи на добрите нрави. Върху фундамента на това убеждение в следващите години ще се надгради разбирането, че е логично и дори нормално да се възмездява всеки обществен ангажимент. Тогава да гласуваш на избори или да се включиш в протест срещу пари изглежда съвсем оправдано.

Чудно ли е, че децата от малки се научават да търсят изгода във всяко усилие?

Няколко пъти в годината давам задачи на цели класове. Изработване на карти, писане на есета, представяне на научни съобщения, показване на презентации. Първо ме питат ще получат ли оценка за усилието. От това зависи цялото по-нататъшно поведение- сериозното отношение към задачата, старанието, осмислянето. Практика е пълчища ученици да се включват в олимпиади, защото за участието си ще получат шестици. Не мислите ли, че ромът на митинг срещу две кебапчета и ученикът на олимпиада за една отлична оценка са примери от един и същи морален казус.
Новият закон въвежда революционна реформа – двете години от последната степен оставят ученикът да избира значителна част от предметите, които да изучава. Разумна стъпка, която дава възможност индивидуалният интерес да бъде задоволен максимално.

Откакто постъпих на работа в моето училище учениците имат право на избор макар и на по-ограничен брой часове в т.н. задължително-избираема подготовка. В началото наистина избираха в унисон с интереса и индивидуалните си нагласи. Днес избират повече от рационално – според възможността да извлекат максимална изгода.

Все повече ученици сменят всяка година ЗИП-а, защото някой обяснил, че така се постига по-висока диплома. Друга тема е, че става дума за 2-3 стотни, които направо се заличават от все по-неубедителното представяне на матурите. Друг аргумент е да избереш за ЗИП форма, в която може да не караш всеки път или да не те натоварват в избраните часове. Доста не възпитателно мисля, но част от настоящата училищна практика.
Училището би трябвало да възпитава в труд и дисциплина. Точно училището, обаче, е първата обществена институция, която срива представата, че трудът се възнаграждава с успехи. Българското училище е инкубатор за високи оценки, в повечето случаи постигната с нагло преписване. Успешното придвижване в по-горен клас е повече от постижимо, дори и за най- индеферентните ученици. Оправдания за това милосърдие се намират в изобилие.

Пресечната точка е една и съща – по делегирания бюджет ученикът носи парички, които се губят с неговото отпадане.

Училището не възпитава и дисциплина, защото вече няма инструменти за нейното поддържане. Реформата в документацията не дава да се пишат забележки дори в дневника. Досадна традиция е правилата да се съблюдават според двойни стандарти, а родителите да оневиняват, покриват и оправдават всяко нарушение сътворено от детето.

Ученикът отсъства безпричинно, но мама жертвоготовно се хвърля да лъже. Детето се държи брутално и невъзпитано, но тати арогантно го защитава. Някога изключвахме за нарушения на правилника, сега евфимистично преместваме в друго училище. Вече не помня кога за последно преместихме ученик системно нарушаващ правилата.

Съвременните ученици не ходят на училище, но завършват, не учат, но получават високи оценки. Училището не възпитава нито труд, нито дисциплина. Днешният ученик завършва образование с объркани ценности. Научен в училище да мами, когато преписва, да се скатава, когато отсъства, да не се труди, когато получава незаслужени оценки. Това училище възпитава недостатъци вместо добродетели.
Звучи скандално, но училището покварява. Защото бездейства, когато наркотиците превземат все повече наивни души. Доскоро дилърите бяха пред училище, сега са в класните стаи. Няма реакция, само дебилни оправдания. Какво възпитава училището, което търпи зад чина дилърите до зрелостния изпит, въпреки безумните им изцепки? Какви ценности оставя, когато унизително мълчи, гледйки погубването на душа след душа?
Българското училище се нуждае от добри учители, но два пъти повече от смели възпитатели. Хора, закърмени с ценности и поне толкова кураж да ги устояват. Опасявам се, че между буквите на реформите няма място за такива хора. Както и за базисните човешки ценности и задължението  училището да ги възпитава. Така, че задачата за ромите и кебапчетата съвсем не е конфронтация с новата концепция за средното образование у нас. Достъпни знания и липса на какъвто и да е възпитателен ефект.