Утре ръководството на ОДМВР Ловеч ще представи резултатите от дейността и динамиката на процесите по противодействие на престъпността

На 11 септември в сградата на ОД МВР-Ловеч, ръководството на ОД МВР-Ловеч ще представи резултатите от дейността и динамиката на процесите по противодействие на престъпността. Ще бъдат оповестени и предприетите от ловешката полиция мерки за опазване на обществения ред и противодействие на престъпленията против политическите права на гражданите при подготовката и провеждането на предстоящите избори за Народно събрание.

Преди няколко дни решихме да посетим Деветашката пещера, където се сблъскахме с Великия комбинатор. На няколко пъти, докато броеше парите за билетите, ни питаше: „Нормално ли е? Нормално ли е?“, на което ние не бяхме сигурни как да му отговорим.
Слезнахме от колата и ни облъхна свежия аромат на химическата тоалетна. Никой от нас не се реши да надникне вътре. Запътихме се към бариерата, където Комбинаторът стоеше в своята прекрасна синя фланела и ни гледаше умно и пресметливо. Застанал пред своя зелен фургон, доукрасен с разпадащ се дървен навес, той ту гледаше към нас, ту гледаше към новооформилото се бунище в близост до бариерата.
Хартийки, найлони, стъклени бутилки и други останки от предишни посетители ни подсказаха, че сме на едно добре разработено туристическо място, откъдето минава, предполагам, доста народ.
След миризмата от тоалетната се преборихме с миризмата от малкото, но всеки ден разрастващо се бунище и чинно и послушно започнахме да броим пари на Великия комбинатор. Той изключително внимателно откъсна на всеки от нас билетче. Касова бележка не сме получавали.
Заобиколихме бариерата, която може би беше замръзнала за вечни времена, и с влачене на крака любипотно започнахме да разглеждаме безкрайните сувенири, които се продаваха по път към пещерата.
Тук намерихме свирки за по един лев, безкрайни магнитчета и дреболии, пластмасови чушки, значки с послания „Най-готин шофьор“ и „Най-здрав пияч“ и се срещахме с будните погледи на продавачите, които едва-едва отместваха очи от судоку трето ниво, с което се бяха захванали от ранна сутрин.
Преборихме се с изкушението да напълним раниците си със сувенири, които дори бегло не споменаваха Деветашката пещера, преминахме по бетонения мост и пред нас се издигна входът на пещерата.
Скални лястовици прелитаха и пет пари не даваха за зяпачите, които ги щракаха с фотоапаратите си. И ние зяпахме и на входа на пещерата погледът ни бе прикован от изоставена едноетажна едностайна постройка, на която посетители от цяла България бяха оставяли мъдри завети: „Бети не може да чете“, „За секс звънни на Жоро от 7 б“ и още много други. На купчина вътре бяха струпани още няколко килограма боклуци.
Преглътнахме и тая гледка и зареяхме поглед някъде нагоре, дивейки се на скалните образувания над нас. Повъртяхме се още малко в предверието на пещерата, оказа се, че в самата нея не е позволено влизането и се обърнахме назад.
Изпушихме по една цигара на пейката, оставена за почивка след триминутните разходки из преддверието на пещерата, и макар да не беше обозначена като място за пушене, стотиците фасове по земята говореха точно това.
Върнахме се до изоставената постройка в началото на пещерата и видяхме, че има няколко информационни табла. Всички те разказваха за флората и фауната в пещерата, историята й и славното минало, когато се е ползвала за съхранение на петрол.
Изброихме петнайсетина вида прилепи и разбрахме за съществуването на псевдоскорпиона. В долния ъгъл на табелата видяхме, че табелата е построена с финансовата помощ на някаква шведска организация. Останалите средства, предположихме, са потънали незнайно къде. Пък и
не видяхме друга кой знае каква грижа за пещерата. Наред с шведската помощ някъде до табелите тъжно висеше знак, който приканваше посетителите да оставят мястото така, както са го заварили.
Замислихме се дали не би ни провървяло да издигнем собствена бариера пред тази на Великия комбинатор. Да спираме там хората и да им казваме, че срещу два лева ще им разкажем всичко, което сме научили и видели в Деветашката пещера. И с множество снимков и видеоматериал щяхме да подкрепим мнението си, че могат да минат и без да влизат в преддверието на пещерата.
Истината е, че научихме толкова повече за тая пещера от информационните табла, отколкото от собственото си преживяване в преддверието. Започвахме да си представяме галериите на пещерата, които бяха подоробно описани, прилепите и кристалите и всичко това, без да се помръдваме от мястото си.
О, Велики комбинаторе! На колко още места в нашата страна си издигнал своите бариери?
Колко ли билетчета всяка седмица продаваш, без да се отчиташ?
И колко ли хиляди левове финансова помощ от загрижени организации от цял свят си прибрал в собствените си джобове?
Не искахме даже да си отговаряме на този въпрос. Останахме с пръст в уста след посещението на пещерата. Пуснахме по една сълза за окания вид на това невероятно скално богатство, което се мъдри запуснато в нашия собствен заден двор. И за равносметка в края на деня се смяхме, че отидохме до пещерата, в която не влязохме.
Предполагам, че всичко това е нормално, в отговор на твоя въпрос, Велики комбинаторе! И ще продължава още дълго време да е нормално. Поздравяваме те за тази прекрасна схема, която си измислил, и ти пожелаваме звънът на металните левчета все така да радва големите ти, изгорели от слънцето уши!

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/09/10/2372719_barierite_na_velikiia_kombinator/

1 коментар

Преди няколко дни решихме да посетим Деветашката пещера, където се сблъскахме с Великия комбинатор. На няколко пъти, докато броеше парите за билетите, ни питаше: „Нормално ли е? Нормално ли е?“, на което ние не бяхме сигурни как да му отговорим.
Слезнахме от колата и ни облъхна свежия аромат на химическата тоалетна. Никой от нас не се реши да надникне вътре. Запътихме се към бариерата, където Комбинаторът стоеше в своята прекрасна синя фланела и ни гледаше умно и пресметливо. Застанал пред своя зелен фургон, доукрасен с разпадащ се дървен навес, той ту гледаше към нас, ту гледаше към новооформилото се бунище в близост до бариерата.
Хартийки, найлони, стъклени бутилки и други останки от предишни посетители ни подсказаха, че сме на едно добре разработено туристическо място, откъдето минава, предполагам, доста народ.
След миризмата от тоалетната се преборихме с миризмата от малкото, но всеки ден разрастващо се бунище и чинно и послушно започнахме да броим пари на Великия комбинатор. Той изключително внимателно откъсна на всеки от нас билетче. Касова бележка не сме получавали.
Заобиколихме бариерата, която може би беше замръзнала за вечни времена, и с влачене на крака любипотно започнахме да разглеждаме безкрайните сувенири, които се продаваха по път към пещерата.
Тук намерихме свирки за по един лев, безкрайни магнитчета и дреболии, пластмасови чушки, значки с послания „Най-готин шофьор“ и „Най-здрав пияч“ и се срещахме с будните погледи на продавачите, които едва-едва отместваха очи от судоку трето ниво, с което се бяха захванали от ранна сутрин.
Преборихме се с изкушението да напълним раниците си със сувенири, които дори бегло не споменаваха Деветашката пещера, преминахме по бетонения мост и пред нас се издигна входът на пещерата.
Скални лястовици прелитаха и пет пари не даваха за зяпачите, които ги щракаха с фотоапаратите си. И ние зяпахме и на входа на пещерата погледът ни бе прикован от изоставена едноетажна едностайна постройка, на която посетители от цяла България бяха оставяли мъдри завети: „Бети не може да чете“, „За секс звънни на Жоро от 7 б“ и още много други. На купчина вътре бяха струпани още няколко килограма боклуци.
Преглътнахме и тая гледка и зареяхме поглед някъде нагоре, дивейки се на скалните образувания над нас. Повъртяхме се още малко в предверието на пещерата, оказа се, че в самата нея не е позволено влизането и се обърнахме назад.
Изпушихме по една цигара на пейката, оставена за почивка след триминутните разходки из преддверието на пещерата, и макар да не беше обозначена като място за пушене, стотиците фасове по земята говореха точно това.
Върнахме се до изоставената постройка в началото на пещерата и видяхме, че има няколко информационни табла. Всички те разказваха за флората и фауната в пещерата, историята й и славното минало, когато се е ползвала за съхранение на петрол.
Изброихме петнайсетина вида прилепи и разбрахме за съществуването на псевдоскорпиона. В долния ъгъл на табелата видяхме, че табелата е построена с финансовата помощ на някаква шведска организация. Останалите средства, предположихме, са потънали незнайно къде. Пък и
не видяхме друга кой знае каква грижа за пещерата. Наред с шведската помощ някъде до табелите тъжно висеше знак, който приканваше посетителите да оставят мястото така, както са го заварили.
Замислихме се дали не би ни провървяло да издигнем собствена бариера пред тази на Великия комбинатор. Да спираме там хората и да им казваме, че срещу два лева ще им разкажем всичко, което сме научили и видели в Деветашката пещера. И с множество снимков и видеоматериал щяхме да подкрепим мнението си, че могат да минат и без да влизат в преддверието на пещерата.
Истината е, че научихме толкова повече за тая пещера от информационните табла, отколкото от собственото си преживяване в преддверието. Започвахме да си представяме галериите на пещерата, които бяха подоробно описани, прилепите и кристалите и всичко това, без да се помръдваме от мястото си.
О, Велики комбинаторе! На колко още места в нашата страна си издигнал своите бариери?
Колко ли билетчета всяка седмица продаваш, без да се отчиташ?
И колко ли хиляди левове финансова помощ от загрижени организации от цял свят си прибрал в собствените си джобове?
Не искахме даже да си отговаряме на този въпрос. Останахме с пръст в уста след посещението на пещерата. Пуснахме по една сълза за окания вид на това невероятно скално богатство, което се мъдри запуснато в нашия собствен заден двор. И за равносметка в края на деня се смяхме, че отидохме до пещерата, в която не влязохме.
Предполагам, че всичко това е нормално, в отговор на твоя въпрос, Велики комбинаторе! И ще продължава още дълго време да е нормално. Поздравяваме те за тази прекрасна схема, която си измислил, и ти пожелаваме звънът на металните левчета все така да радва големите ти, изгорели от слънцето уши!

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/09/10/2372719_barierite_na_velikiia_kombinator/

debelaka

11.09.2014


Отговор