Павлин Иванов

Преди да обясня какво и защо се случи, отправям покана, към всеки един работник или служител на „Спарки“, ако желае, да изрази писмено позицията по темите свързани с фирмата. Както всеки авторски материал, условието ми е да мнението да бъде подписано с име. Изпратеното ще бъде публикувано в оргинал, като снимка и като текст.

Ще се радвам, а мисля, че и хилядите читатели ежедневно, да научат от първо лице, какво се е случило, защо се е стигнало до тук, кой носи отговорност, каква и разбира се, какво следва от тук нататък.

Казвам се Павлин Иванов, собственик съм на „Ловеч днес“, телефонът ми е 0886 735213, имейл: office@lovechtoday.eu Очаквам вашите мнения по случая „Спарки“.

 

Тук трябваше да публикувам материал от срещата на Мая Манолова с работниците от „Спарки“. Няма да го направя. Причините:

  1. Оказа се, че вчерашният ми коментар за „Спарки“ (ТУК) е неодобряван от една част от работниците на фирмата. Следователно, истината не е необходима никому. Бях помолен да не присъствам, и с огромно уважение към хората там, не присъствах.
  2. Никой от работниците и служителите не поиска да каже какво се е случвало във фирмата за да се стигне до тук, защо, кога, кой носи отговорност – поименно. Хората, отказаха дори да кажат своите имена. Разбирам.
  3. На въпрос защо досега не са предприели нищо, човек от фирмата, отказващ да се представи, ми обясни, че са лъгани много и все още чакат някой да им помогне и да ги поведе.
  4. Няколко човека на въпроса ми, срещнала ли се е Мая Манолова с мениджмънта на фирмата по проблемите със заплати и не е ли наясно, че Анаталоий Иванов от борда на „Спарки“ е съветник от БСП (т.е. можели са да си говорят конструктивно), казаха, че това е провокация политическа!
  5. Един господин, непожелал да се представи, очевидно в организацията на събитието (макар да получих поканата от щаба на Мая Манолова и още веднъж сутринта телефонно обаждане да потвърдя ще присъствам ли), излъга пред множество, че съм ги нарекъл „нещастници“ и „бедняци“ във вчерашния си коментар.

 

Причини мога да изброя още, но не това е важното. Хората са гневни, че работодателят ги е лъгал и стоят без пари. Разбираема е агресията, побутванията, склонността към лесно приемане на елегантни внушения и манипулации. Никой не може да им се сърди.

Но!

Когато не искаш да защитиш интересите си години и най-вече тези на семействата и децата си, а се оставяш да бъдеш воден за носа от съмнителни шефове, популисти-политици и дори отказваш да заведеш дело срещу работодателя си, предпочитайки да чакаш някой да дойде и да те спаси .. Не го разбирам.

И да, за мен, това поведение на страх да не стане нещо, на страх да не видят снимката ни или името ни, когато защитаваме личните си интереси и изработени с много труд пари в „Спарки“, не го разбирам. Но, не е и нужно. Хората сме различни.

Пожелавам успех на работниците и служители на „Спарки“ и мъдрост за да могат да разделят воденето за носа от истината.

Пожелавам и смелост и упоритост в отстояване на личните си интереси.

Лично аз, никога повече няма да отразявам и коментирам нищо, свързано с хора, които не могат или не искат да си помогнат сами.

Както казаха и по-агресивните от работниците, изобщо не е моя работа какво става в „Спарки“. И са прави.