Текст и снимки: д-р Дарина Петрова, член на УС на ТД“Стратеш“, Ловеч
От 15 до 19 юни 2024 г. ТД „Стратеш“ – Ловеч проведе ежегодния си поход в Родопите. Тази година в него участваха 42 туристи на възраст от 7 до 80 години. Изминахме 72 км. пеша за 5 дена през гори и поляни, реки и параклиси, тракийски култови светилища.
Автобусът ни остави в с.Новаково и от там се изкачихме за 6 часа до х. Сини връх – огромна хижа, в момента я обновяват. На следващия ден се отправихме към с. Врата – уютно село, пръснато на махали сред зелените вълни на Родопите с много добре уредени къщи за гости. Отседнахме в СТАРИТЕ КЪЩИ, махала Кабата – многокатни, добре обзаведени с големи чардаци към прекрасните гледки.
Дворовете – пълни с цветя, има и външен басейн От там предприехме най-амбициозния си маршрут из мистичните места на Родопите: Кръстова гора, Караджов камък и Белинташ – 26 км. за един ден. Тръгвайки с утрото на Кръстова гора стигнахме в 10 ч. сутринта, понеделник.
Няма жива душа, само храмът, небето и ние.
Посетихме аязмото „Гълъбичката“ с ледената вода, старата църква, в която пренощуват за изцеление, близкия връх Кръстова гора. От там по билото се отправихме в приятен преход към Караджов камък – висяща, огромна скала между две други грамади. По дървените стълби се изкачихме нагоре до каменното плато на древния некропол.
Казват, че на Караджов камък е енергията на мъртвите. Със стръмно слизане във вековна букова гора и отново изкачване стигнахме до Белинташ – най-силното енергийно място, енергията на живите. Огромната скала бе покрита с олтари, пълни с дъждовна вода, безкрайни улеи и форми. Някои смятат, че е древна, звездна карта. Гръмотевична буря се зададе на хоризонта и бързо ни настигна летен, топъл дъжд.
В четвъртия ден от прехода стигнахме до напълно обновената х. Марциганица и отседнахме в новопостроената туристическа спалня. Веднага се отправихме към пещерата Добростански бисер в резерватa Червената стена. По удобна, широка стълба се слиза до основната зала – изумително красива, пълна с образувания, ваяни от природата милиони години, безкрайни богати драперии и хлад 12 С.
В последния ден – преход до Бачковския манастир, след дълго стръмно спускане през стари букови гори и железни стълби в тесни каньони, стигнахме до параклис „Свети Архангел“ и прочутото Аязмо, бликнало според легендата на мястото, където монасинамерили чудотворна икона поставена днес вдясно от входа в църквата на Бачковския манастир . Там случайно срещнахме игумена на Манастир Величкия епископ Сионий. Под вековните чинари обграждащи Аязмото проведохме разговор за вярата. Не пропуснахме да се насладим на райската градина в Бачковския манастир, известна с редките си тропически видове.
Туристическото ни лято продължава с ученически лагер на х. Дерменка и походи в Рила през юли 2024 г.
