Тя ще представи книгата „Ева и нейните дъщери” и най-новия си роман „От хаоса на преживяното: С даровити и бездарни”. Начало: 14 юни, сряда, 17, 30 часа.  Място: Радославовата къща. Вход свободен!

Организатори: Регионална библиотека “Проф. Беню Цонев”, фондация “Стефан Нойков.

В края на срещата всеки ще има възможност да си закупи от книтиге и получи автограф

За Весела Люцканова : Тя е автор на над 30 книги, от които 20 романа. Носител на наградите за разказ „Сребърният пръстен“ и „Голямото читателско жури“, както и на 25 първи награди за разкази публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на издателство „Хр. Г. Данов“ за романа си „Щъркели на леда“. През 1989 г. получава престижната европейска награда „Еврокон-89“ за цялостно научнофантастично творчество, връчена й в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици.

През 1993 г. става носител на наградата „Гравитон“ за добро въображение. През 2003 г. получава Американската международна награда за престиж и творчество „Златна звезда“, а през 2008 г. – годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. за сборника разкази „Бай, бай, хепинес“.

През 1992 г. бившата дългогодишна редакторка в „Народна младеж“ основава издателство „Весела Люцканова“. През първите 10 години с неговото клеймо излизат над 300 заглавия, сред които, по уверенията на собственичката, няма нито едно случайно.

Вероятно това е една от основните причини, заради които авторитетното жури й връчва голямата американска международна награда за престиж и качество. Весела Люцканова открива за българската публика автори като Джон Лескроарт – царя на съдебния трилър и учител на Гришам, от когото досега е издала над 10 книги; или Джой Филдинг.

 

Тя е първата авторка на научна фантастика в света, която споменава тази популярна и спорна сега дума. Книгата е създадена в далечната 1971 г., а излиза през 1975 г., когато с проблемите около клонирането на хора са запознати само шепа тесни специалисти. През 1996 г. излиза вторият том – „Клонингите се завръщат“, цели осем години преди да гръмне скандалът с „Клонейд“, за който получава и „Гравитон“. Тезата на писателката е, че не може и не трябва да има човешки клонинги. През 2004 г. излезе и третата част – „Клонингите си отиват“.