55 ГОДИНИ ПЛАНИНСКА СПАСИТЕЛНА СЛУЖБА ОТРЯД ЛОВЕЧ

АЛПИ – ТАТРИ 2018 Г.

Светослав Генков, Началник ПСС отряд Ловеч

С успех завърши начинанието на планинските спасители от град Ловеч в алпийската им проява в Алпите и Високите Татри това лято.

Повод за организирането на тази проява беше навършването на 55 години от основаването – 29 януари 1963 г. на ПСС отряд Ловеч към ОС на БЧК в града. Идеята, зародена още преди около пет години стана възможна и се осъществи благодарение на подадената ни ръка за разбиране от нуждата за осигуряване на финансови средства на първо място от двамата общински съветници г-жа Валя Янкова и г-н Виктор Стойчев и господата Румен Андреев, Венцислав Петрушев, печатница „Дъга” и Дирекция  ПСС.

Шестимата – Любомир Терзиев, Мирослав Жилевски, Светослав Стоев, Георги Христов, Светослав Шишийски и аз Светослав Генков, отпътувахме за Австрийските Алпи на 17  юли с добро настроение и с настройката, че още за първото ни изкачване към първенеца на Австрия прочутият Гросглокнер – 3798 м. н. в. ще имаме добра метеорологична обстановка, което ще ни даде възможност за атаката. Бяхме избрали след редица проучвания изкачване по ръба Щуделград от средна категория на трудност и дължина около 550 м. с отправна  точка хижа Щуделхюте – 2802 м. н. в. На 18 след обед се настанихме в хижата, като организирахме хранене, а последните приготовления бяха за необходимият ни инвентар по ръба, съставите и разделянето ни на две свръзки от по трима човека, водачите на свръзки, евентуалната тактика на придвижването, часът на ставане и тръгване и т. н.  На 19 потеглихме нагоре около 4.30 часа, макар и за кратко на осветление. На около 50 мин. път влязохме в ледника и поставихме котките на краката. Движихме се по очертана пъртина, водеща до подножието  на самият ръб. По маршрута пред, а и след нас имаше доста алпинисти, като повечето от тях бяха с водачи /гидове/, на когото те си заплащаха услугата да ги изведе до върха. Маршрутът, който бяхме избрали  определено в началните си около 100 метра не представлява трудност и се катери соло, т. е. без взаимно осигуряване. След достигане на точката, където почти всички се обвързват го направихме и ние. Влязохме постепенно в ритъма на катеренето, макар и с малки забавяния и изчаквания поради опашката от катерещите се пред и около нас.

На места имаше леки технически пасажи, затрудняващи някои, но те не бяха препятствие за достигането на върха. През цялото катерене беше хладно и духаше вятър, но за сметка на това видимостта беше отлична, а в горната част планинското слънце ни стопли и поздрави с лъчите си. На върха стъпихме  около 9.30 часа. Снимките за спомен при такова събитие са задължителни, а вълнението в самите нас от постигнатото ни караше да се чувстваме безкрайно радостни над планинските простори на Алпите. Гледката от Кръста на Гросглокнер бе пленителна, а кръгозора пълен – дълбоки долини с реки, ледници, снежни склонове с върхове в небето, в низината зелените гори и алпийски поляни, като на места се виждаше и отлично подредената туристическа инфраструктура в Националния парк Hohe Tauren – хижи, паркинги, пътеки и пр. На върха останахме доста над нормалното, защото ни беше безкрайно хубаво, а и бяхме приключили с изкачването. Оставаше ни самото слизане с отрицателна денивилация около 1000 м. Слизането направихме по класическият маршрут, идващ от хижа Ерцхерцог Йохан. Затруднени от тълпите желаещи да се изкачат по този път туристи заслизахме бавно и внимателно. При слизането и на хижата, която е разположена на 3450 м. н. в. направихме отново серия снимки със знамената на тези, които ни помогнаха финансово и с нашето българско знаме. Нямаше начин, трябваше да полеем успеха си. В 16.00 часа бяхме вече в базовата хижа за отмора, а разговорите течаха с плановете за утрешния ден. По моя информация изкачване по Щуделград ловешки алпинисти не са правили до сега и така, то може да бъде записано в актива на шестимата планински спасители от града ни, като първите такива.

Предстоеше ни пътуване към Република Словакия, разстояние от около 550 км. до столицата Братислава. Настаняване в къмпинг, с последваща разходка на другия ден из старинната част на средновековния град на Дунав. Отново на път, та чак до полите на Високите Татри.

Отдалече непредполагащи суровост и непристъпност те са магнетично място и привличащо ежедневно  многото планинари от двете страни на билото й – поляци и словаци. След настаняването ни в кокетната база на колегите ни от HORSKA ZACHRANNA SLUZBA – Chingov, разпуснахме и започнахме да се подготвяме за предстоящите ни две изкачвания в района. Малкото информация, която имахме от България не ни помагаше много, но с помощта на колегата Йожек успяхме да се доберем до някои необходими тънкости, най-вече за изкачването на първенеца на Словакия – вр. Герлаховски щит 2655 м. н. в. Оказа се по-късно, че прогнозата за следващия ден – неделя няма да е добра за излизане в планината, което ни накара да изберем варианта пътуване до красивият Краков, който не беше на голямо разстояние от нас, а и в предварителната ни програма той беше включен, като културна дестинация.  Така и стана, пътуването ни до него бе съпроводено от опашки и задръствания по пътя в различни участъци, но преди обед вече бяхме в центъра му и започнахме опознаването му, като всеки избра свой вариант на разходката си. Тълпи с много млади хора, от поляци до източно азиатци и всички те – усмихнати и лъчезарни във веселият, средновековен и изпълен с история и забележителности Краков. Обратно към Татрите вече в обилен дъжд, за да минем от южната им страна. На 23 юли след кратка от предната вечер подготовка и обсъждане за деня сме в буса и пътуваме рано към Попрадско плесо – 1485 м. н. в., навлизайки в Татранския национален парк. Оставихме го зад хижата, като за малко сбъркахме началото на пътеката, но не се ядосахме и поехме по правилния път. С леки и плавни изкачвания по изключително

добре оформената, подържана  и настлана с големи местни камъни пътека, но с постоянно темпо достигнахме хижа Хата под Рисом – 2250 м. н. в. за около два часа и половина. Среща с малка група българи и малък престой в нея в ранната утрин, като бяхме първите за деня, изкачващи се отдолу. За по-малко от половин час бяхме на първенеца на Полша  вр. Риси – 2499 м. н. в. в мъгла без гледки. След снимките и кратко изчакване, тъй като беше рано успяхме да съзрем в източните стръмни до отвесни склонове две езера с изумруден цвят. Околните планински гребени се разкриха и чак тогава ни загатнаха за тяхната суровост и непристъпност. Стотици метри високи ръбове и зъбери с причудливи форми на кули и замъци, стени и пропасти – това бяха Високите Татри, предизвикателен полигон и школа на много световни имена и личности в алпинизма и планинското спасяване в миналото и настоящето. Слизането беше леко, а отдолу върволица от хора, всякакви любители на планината, и големи и малки, и екипирани, и не чак толкова, но сред природата, даваща здраве и удоволетворение от насладата на истинското и вечното. Отново сме на масата за размисъл за следващия важен и ключов ден за всички ни. Денят 24 юли, рано около 6.15 часа сме в подножието на Герлах, така наричат местните своят любим и ревниво пазен за изкачвания първенец. Лека неизвестност ни кара да не бързаме с темпото си на придвижване. След откриване на правилният път, той вече е отворен за нас и същинското изкачване започва.  Скалите са леко студени, но предоставящи сигурност и увереност на всички ни, защото както ни казаха местните, наистина вятърът фукаше с такава сила, че някой по-лек от нас със сигурност щеше да има проблем с устойчивостта си на полуотвесния склон. Денивлиация от около 300 метра и сме на ключовият Татрански гребен. Оставаме в неизвестност за малко, на къде е правилната посока, но опита и инстинкта до някъде, а и с общи усилия се отправяме на леко подсичане на главния гребен. Маршрута по предварителна информация трябваше да е маркиран на места с каменни пирамиди, но уви такива до края и не видяхме. А той се губеше в мъглата и в суровостта на негостоприемството на Герлах. Макар и за кратко с доза риск бяхме върху гърба му. Достигнахме връхната му точка, следвайки местен колега. Поредното върхово вълнение беше съпроводено от сравнително не лекото изкачване по неизвестния ни маршрут. Герлаховски щит се разкри в околностите си и всичко отново се потвърди – трудна, строга и сурова планина. Знамената на нашите спомоществователи бяха заснети за благодарност и спомен. Кратка почивка и отстъпихме за следващите, снимащи се на Кръста. Слизането стана по друг маршрут от западна страна на гребена по много стръмен скален кулоар с нестабилни камъни. В подножието ни посрещат диви кози, незастрашени от никого. Красотата на планината се допълни от поредното високопланинско езеро, добре устроената мрежа от пътеки и чистотата, която бе навсякъде.

Приключвайки напълно успешната ни юбилейна проява и навлизайки отново в REPUBLIC OF BULGARIA, късно вечерта на 25 юли, мога сърдечно да благодаря на всички участници в нея за даденото и стореното, с което допринесоха да продължим духа на планинарството в нашия роден Ловеч с тези не малки по значение изкачвания по европейските планини. С благодарност завършвам и към гореспоменатите хора, които ни се довериха, че ще успеем, и в едно с родният ни трибагреник ще развеем високо и този на Община Ловеч, фирма „Бони оборот”, „Бул брокер” и печатница „Дъга”.