С тържествен военен ритуал и поднасяне на венци и цветя отбелязваме 3 март в Ловеч. Това ще стане на площад „Тодор Кирков“ в 18 ч. навръх националния празник на България. Половин час по-рано венци и цветя ще бъдат поднесени и на Алеята на българо-руската дружба, на Белия и Черния паметник на Стратеш, както и на Кървавия паметник в кв. Дръстене. От двете места ще тръгне след това шествие, което ще се събере в кв. Вароша.
Честванията за 136-годишнината от освобождението на България започват още предиобед, когато в катедралния храм „Света Троица“ ще бъдат отслужени панихида (11 ч.) и благодарствен молебен (11.20 ч.). В 11.30 ще бъдат поднесени венци и цветя на паметника на загиналите ловчалии в двора на храма, а в 11.45 ч. – на паметната плоча на Цачо Шишков.
Вечерта в 19 ч. на сцената на Драматичния театър е тържественият концерт на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Ловеч“ към ОДК.
Един въпрос: Защо на тези тържества нямаме съболезнования или поздравления за предстоящото от нашите съграждани по търпимост ДПС, а само от обикновени истински турци живяли и живеещи в България?
РАЗГОВОР НА ЛОВЦИ ПРЕЗ 2015 ГОДИНА
Дончо Цончев
Телефончето ми чурулика. Пипвам, където трябва и на дисплея виждам лицето, което ме търси. Стар приятел. Личи, че е много възбуден.
– Здравей. Казвай.
– Бате Дончо, как си?
– Благодаря на Бога, всичко е нормално.
– Искам да те видя. Работата не е за телефон. Ще чуеш нещо страхотно! – Прави ми знаци, намига, целува върховете на пръстите си.
– В дванадесет на обед, при Илко. В клуба на ловците.
– О’кей.
Седим си в клуба на ловците и пием кафе. Той започва:
– Заек. Див. Истински. Преди няколко дни.
– Стига бе.
– Честна дума! – Кръсти се. – Наш човек го е видял.
– Какви ги говориш?
– Е тебе ли да те лъжа? Не съм спал, да знаеш.
– Давай де.
– Ами пазарджишкият кмет Хасан, знаеш го, лично ми разказа.
– Кога?
– Снощи. Но беше много късно, затова не ти се обадих.
– И какво? Къде го е видял Хасан?
– Той не го е видял. Областният управител му казал. Мустафата, твоят приятел. Знаеш, че при него няма шест-пет.
– И къде го е набарал Мустафата?
– Той лично не го е набарал. Обаче шефът на полицията в Пловдив му казал. Ибряма, той също е твой човек.
– Ибрямчето е видял заек, така ли?
– Не. Но негов човек му разказал. Сериозен човек, прокурор.
– Кой бе?
– Али Кемал. Областният прокурор.
– На него може да се вярва. И кажи най-сетне, къде Али Кемал е видял заека?
– Той не. Брат му.
– Адвоката?
– Да. Реджеп.
– И?
– Ами те имат още един брат, ти не може да не го знаеш.
– Знам го Исмаил, действали сме заедно някога. Е-е-е, още преди да се разпадне Европейският Съюз. И какво?
– Ами на Реджеп му казал братът на жена му, че чичо му видял заека. И това преди няколо дена само. Прибирали се късно с колата и изведнъж ушите му пред фаровете. Пресичал шосето. Съвсем ясно го видял.
– Див заек, казваш.
– Да бе, бате Дончо, на! – кръсти се отново.
Викам две ракии. Баш тъй по обедно време, както му е редът. Историята е абсолютно достоверна. Така, че нищо не е загубено, братя мои, по оръжие.
ПОСЛЕПИС: Съветвам днешните по-млади ловци да си запазят този брой на вестника и да прочетат отново моя малък разказ след десет години.
—————————————————————————
Разказът е публикуван през 2005 г. във в-к „Наслука“.
http://www.fakel.bg/index.php?t=3446&fb_action_ids=434821853318112&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B428627590573512%5D&action_type_map=%5B%22og.likes%22%5D&action_ref_map=%5B%5D