С тържествена церемония на площад „Тодор Кирков“ в Ловеч бяха чествани 143 години от Освобождението на България.
„Изминаха 143 години от Освобождението. И повече от всякога имаме пред очите си историческите факти и разбираме логиката на тези далечни събития.
Ясно е, че не бива да разглеждаме Освобождението като еднократен акт. Свободата идва след дълга поредица събития, довели до възстановяване на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.
Пет века е страшно много време. Някои държави, дори империи, за толкова безвремие са изчезвали завинаги от картата на света. Не и ние, българите!
Не и България!, заяви в словото си кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова.
„Датата 3 март се възприема като въплъщение на едно ново начало, на възкресението на един народ. Това е и ден на признателност към стотиците хиляди герои, дали живота си за българската свобода!, добави Маринова.
Тя посочи, че през дати като 3 март, ясно виждаме миналото си, което е гаранция за ясен поглед и в бъдещето.
„Днешната дата увековечава усилията на българския народ да бъде свободен. Чрез Христовата вяра, той съхранява своята самобитност. Българите запазват спомена за Велика България. Този спомен не се изгубва и е съживен в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. „История славянобългарска“ не е голяма по обем, но тя изиграва огромна роля за българската еманципация, а именно, че българите имат своето достойно място сред другите свободни народи“, каза Ловчанският митрополит Гавриил.
Тържествената програма по случай 3 март завърши с „Жива картина“, представена от танцова формация „Балкански огън“ при НЧ „Бяла Анаста – 2016 г.“ и Национално дружество „Традиция“, клон „Васил Левски“.
В Ловеч националният празник започна с панихида за загиналите и полагане на венци и цветя на Паметника на загиналите ловчалии в двора на храм „Света Троица“.
Почит за загиналите за свободата на България бе отдадена на „Кървавия камък“ в кв. „Дръстене“, на паметната плоча на Цачо Шишков, на Алеята на българо-руската дружба, Черния паметник и паметника на Гложенеца в парк „Стратеш“