Ние, долуподписаните 56 граждански организации, категорично настояваме Законът за социалните услуги да влезе в действие и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.
Нашите организации сме ангажирани от години с подкрепата на уязвимите групи в нашето общество – деца в риск и техните семейства, възрастни хора, хора с увреждания, хора с психични разстройства, хора, преживели кризисни ситуации, жертви на насилие и др.
През последните три месеца сме свидетели на целенасочена кампания срещу Закона за социалните услуги, който бе приет през февруари 2019 г. след повече от 5 години дебати и обсъждане на различни концепции за реформа в социалната сфера. Законът все още не е влязъл в сила, а в Народното събрание са депозирани три законопроекта: единият е за неговата отмяна, а другият – за съществени изменения, а третият – за отлагане.
Дебатите и наличието на различни гледни точки щяха да са нормална част от демократичния плуралистичен процес, ако не бяха злонамерените атаки, насаждането на внушения, които са далеч от истината, както и тенденцията да се използват манипулативно страховете и притесненията на хората.
Социалната система в страната е в застой, налице са редица нерешени проблеми – съществуват цели райони, в които услугите са недостатъчни или напълно липсват, при голяма част от услугите подкрепата е частична, недостатъчна, хаотична и е често твърде закъсняла. За съжаление, в голяма част от случаите социалните услуги се предоставят само на хора, които имат вече сериозен проблем. Почти липсват превенция, ранна интервенция и прилагане на принципа за навременна помощ.
Напълно съгласни сме с гласовете в общественото пространство, които твърдят, че семейството не е достатъчно подкрепено, че липсва интегриране на социалните услуги и социалните плащания в секторите здравеопазване, образование, полиция, което би осигурило съвместна и съгласувана работа на отделните системи в подкрепа на семейството, детето или възрастния човек.
Виждаме и алармираме за сериозни проблеми в структурите на Агенцията за социално помагане – ниско заплащане и текучество, липса на подкрепящи мерки и обучителни програми за повишаване на квалификацията и мотивацията на социалните служители, бюрократичен подход към нуждаещите се, което води и до многото случаи, към които обществото е критично.
Настояваме това да се промени.
Необходима е нормативна промяна, която да постави основите за предоставяне на достъпна, навременна, индивидуализирана, компетентна и качествена подкрепа на нуждаещите се. Такава промяна е заложена в Закона за социалните услуги.
Това е причината да настояваме Законът за социалните услуги да влезе в действие и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.
Отказът от Закона за социалните услуги ще доведе системата до срив, това ще е отказ от реформа в сферата на социалната политика. Реформа, която всички ние очакваме от години!
Законът за социалните услуги въвежда за първи път изисквания към работната сила в социалната система що се отнася до заплащане, образование, обучение на работното място, превенция на професионалното прегаряне и др.
За първи път се поставя и изискването за лицензиране на всички частни доставчици. Досега единствено доставчиците на услуги за деца и семейства бяха лицензирани от Държавната агенция за закрила на детето. Увеличават се изискванията за отчетност и ефективност на социалната работа, прецизират се дефинициите, въвежда се изискване за стандарти и се създава Агенция за качеството, която да осъществява контрола върху качеството.
Многократно през годините сме поставяли от различни трибуни въпроса за липсата на услуги за превенция, услуги, които да се предоставят преди проблемът да се е изявил или да спомагат за неговото ранно разпознаване и за оказването на навременна подкрепа. Това са услугите, благодарение на които всеки човек – родител, осиновител, човек с увреждане, възрастен човек, може да получи информация, да бъде консултиран по въпросите, които го интересуват, да бъде включен в обучения за развиване на необходимите му умения и пр. Подобни услуги са курсовете за грижа за възрастни в тежко състояние, превенцията на зависимости, общностната работа и др.
През последното десетилетие често се оплакваме, че хората, семействата, децата биват изоставяни от системите, а институциите не си вършат работата. За първи път законът дава възможност нуждаещите се да получат интегрирана подкрепа в рамките на няколко вида социални услуги или от различни системи – социалната, образователната, здравната и др., като посочва начините, по които те да работят заедно в интерес на човека. Става дума вече за задължение, а не за пожелателна функция на държавните институции.
Разпространяват се заблуди, че едва с новия Закон за социалните услуги се дава право на частни доставчици от страната и от страни членки на ЕС да предоставят услуги. През последните 13 години социалните услуги в България се предоставят от общини и частни доставчици, на които общините са възложили тази работа. Това са както стопански, така и нестопански организации. Някои от тези нестопански организации създадоха първите социални услуги в страната още през 1993 г., те спомогнаха за извеждането на първите хора с увреждания от специализираните институции, като същевременно развиват и пилотират най-новите и добри модели за подкрепа. От 2007 г., с членството на България в Европейския съюз, всички регистрирани доставчици в страни членски на съюза и на Европейското икономическо пространство имат правото да предоставят услуги в нашата страна. Дали има опашка от желаещи? Не, няма нито един.
Прокарва се заблуждението, че Законът за социалните услуги ще позволи на някакви злонамерени към българското дете и семейство организации да влязат в страната и да създадат затруднения и проблеми на хората. Законът за социалните услуги регламентира, че социалните услуги, независимо дали се предоставят от община или от доставчик, се предоставят при ясни правила, като се изискват прозрачност и отчетност на дейността.
Ако Законът за социалните услуги не влезе в сила, това ще бъде знак за отказ от реформи: уязвимите групи, които зависят от помощи, ще станат още по-зависими и безпомощни; услугите ще бъдат все така неравномерно разпределени; с оглед на демографските проблеми на страната все повече ще се задълбочават социалните различния и ще се увеличава бюджетът за социални плащания.
Законът за социалните услуги трябва да влезе в сила и да се пристъпи към разработване на подзаконовата нормативна база.
Отвореното писмо е адресирано до Парламент, Министър председател, Министри, НСОРБ