Със страшна сили виси и въпросът дали високият брой пенсиониращи се учители ще бъде компенсиран от млади, мотивирани педагози, които да влязат и продължат своята кариера в родната ни образователна система

Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“ 

Наближава времето да удари първият училищен звънец и да призове безгрижното детско ято отново в клас. Заедно с трепетите, свързани с началото на учебната година, нараства обаче вече традиционно и страхът от това дали ще има достатъчно учители, които да застанат пред учениците в първия учебен ден. Със страшна сили виси и въпросът дали високият брой пенсиониращи се учители ще бъде компенсиран от млади, мотивирани педагози, които да влязат и продължат своята кариера в родната ни образователна система.

Какво разкриват безпощадните и безспорни факти?

В системата в момента работят 91 000 учители и директори, а не по-малко от 5000 предстои да бъдат пенсионирани още тази година.  Броят на работещите пенсионери или педагогически специалисти във възраст 60+, заедно с нередовните учители, остава рекордно висок – над 7500.

От провеждащите се кастинги на директори, търсещи нови назначения, се установява, че огромен брой от кандидатите са завършили сега или преди години, но не само нямат стаж по специалността, но и реални практически знания за трудната и отговорна професия на учителя. Много от кандидатите, запознавайки се отблизо и пряко с професията, сблъскайки се с непосилната бумащина и безкрайния списък от задължения и отговорности, непряко свързани с професионалните им компетентности и очаквания и на фона на една начална брутна заплата от 760 лева, не вземат ентусиазирано решение да станат учители. Често приемат работата в училище като временна трудова заетост, докато намерят нещо подходящо, което да удовлетвори техните потребности и амбиции.

Без илюзии трябва за заявим, че кризата за учители ще нараства. За съжаление, тя има вече десетилетни корени, а няма изградени работещи политики за подготовка, привличане и задържане на младите учители в системата. Твърде бавно и доста със закъснение все пак днес се правят усилия тези политики да се формират и можем само да се надяваме, че те ще са работещи и ще имат желания ефект.

По някои специалности откриването и привличането на специалисти в образователните институции е задача твърде трудна. Когато става реч за училище с ученици под средния брой, тогава е почти невъзможна, защото годишната норма от часове преподавателска заетост за учители, примерно по физика, информационни технологии, музика, изобразително изкуство, е много малка. Това веднага означава невъзможност тези специалисти да получават пълна заплата. Тогава се налага директорите да назначават неспециалисти, което е за сметка на качеството по преподавания предмет. Тревожна е тенденцията за дефицит на учители, като най-големият недостиг на педагогически специалисти предстои да се случи през идните от 5 до 10 години. Основната причина е поради пенсионирането на половината от сега работещите учители, но и в момента вече нараства липсата на правоспособни учители с необходимите специалности, които мотивирано да започнат работа и да останат да работят като учители. Все по-висок е броят на неправоспособните учители по редица предмети, които навлизат в образователната система, често на случаен принцип, а това е голям минус за цялото общество и най-вече за бъдещето на страната ни. Изискванията за висок професионализъм и сериозни знания и умения са вече не желателни, а абсолютно задължителни в 21 век.

Прогнозата на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е за продължаваща и негативна тенденция, отблъскваща младите хора от учителската професия. Надеждите на СБУ за хиляди млади учители, влизащи в образователната система, са по-скоро наша обща мечта, която е далеч от сегашната реалност. Според КТ „Подкрепа“ се очаква едва няколко стотин млади учители да влязат в системата, като се запазва тенденцията, работилите до пет години в нея, да я напускат безвъзвратно!

Синдикат „Образование“ приветства МОН и заявява своята позитивна позиция относно изгражданата информационна система за търсени преподаватели-специалисти, още повече, че това ние сме го предлагали многократно през годините.

Учителската професия е тази, която, освен професионалното, раздава и най-много любов –  към знанието, към природата и света, любов към семейството, към родното, любов към традициите, българщината, будната гражданска съвест и чувството за дълг и отговорност пред род и Родина, пред бъдещето. Въпросът е дали българското общество е готово да приеме този ценен дар от учителя или ще продължи да толерира генерирането на индивиди в българското образование, ограмотени, но не и приобщени от единна ценностна система. Дали родителите и техните организации са готови за позитивното партниране, познато в образователните системи, които даваме като примери или ще продължат “лова на вещици”, като една родителска организация, която подготвя родителски протести за първия учебен ден. Безспорно трудната комуникация с родителите, наложила се доста трайно и устойчиво във взаимоотношенията в българската образователна система, се явява и като една от силните спирачки, стопиращи младите учители да влязат и останат в образованието.

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ заявява категорично, че учителите са готови на всякакъв вид законови действия за запазване авторитета и достойнството на изчезващия вид – българския учител. И ако някои родителски организации продължават да рушат образователното равновесие с призиви за протести, митинги и стачки, то българските учители и директори този път ще бъдат безкомпромисни, дори и  с най-силните свои действия, познати от 2007г.