Фиг. 1. Брутен вътрешен продукт в област Ловеч по години

По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт1 (БВП) за област Ловеч през 2023 г. е 2 033 милиона лева. Това нарежда областта на 19-то място в страната. В сравнение с 2022 г. обемът му в номинално изражение се увеличава с 18.4%. Произведеният в областта БВП е 1.1% от общия за страната. На човек от населението се падат 18 024 лв. от стойностния обем на показателя за област Ловеч, при 28 733 лв. за страната. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) – 61 833 лева.

Създадената през 2023 г. брутна добавена стойност1 (БДС) в област Ловеч е повече в сравнение с 2022 г. с 16.8% и възлиза на 1 783 милиона лева. Създадената в областта БДС е 1.1% от общото за страната.

Фиг. 2. Относителни дялове на икономическите сектори в брутната добавена стойност в област Ловеч

През 2023 г. относителният дял на сектора на услугите представлява 61.4% от общата БДС за областта и е в размер на 1 095 млн. лв., което е с 1.4 процентни пункта повече в сравнение с 2022 година.

Добавената стойност реализирана от индустриалния сектор е в размер на 569 млн. лв. и представлява 31.9% от общата БДС за областта. Спрямо 2022 г. нейният относителен дял нараства с 1.7 процентни пункта.

Реализираната от дейностите в аграрния сектор БДС е в размер на 119 млн. лв., или 6.7% общата БДС за областта. В сравнение с предходната година относителният дял намалява с 3.1 процентни пункта.

Методологични бележки

 

При изчисляването и регионализирането на брутната добавена стойност (БДС) и БВП по области и групи икономически дейности се ползват общите дефиниции и концепции, прилагани при разработването на стандартната система на национални сметки за страната и залегнали в основата на „Европейската система от национални сметки, 2010“ (ЕСС 2010).

Годишното изследване на националните икономически сметки за БВП и неговите компоненти се разработва в съответствие с методологичните принципи на „Европейската система на национални сметки, 2010“ (ЕСС 2010) – издание на Евростат и на „Системата на националните сметки“, 2008 – съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка.

Изследването се провежда регулярно от 1996 година. Резултатите от изследването са окончателни и се основават на годишните изчерпателни изследвания в областта на икономическата статистика, както и въз основа на актуализираната статистическа и административна информация – информация за данъци, субсидии, платежен баланс и други.

Изчисленията се основават на балансиран резултат от прилаганите два независими подхода за оценка: производствен метод и метод на крайното използване.

Съгласно предварително обявения календар, през 2024 г. е извършена хармонизирана бенчмарк ревизия на данните на брутния вътрешен продукт, която обхваща БВП на регионално ниво за периода 2018 -2022 година.

Динамичните редове от данни по показатели са налични на интернет страницата на НСИ (www.nsi.bg) и в Информационна система ИНФОСТАТ https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1262.

 

1 Брутният вътрешен продукт по пазарни цени е крайният резултат от производствената дейност на резидентните производствени единици. Той може да се дефинира по три начина:

а) БВП е сума от брутната добавена стойност, създадена от различните институционални сектори или различните отрасли на икономиката, плюс данъците минус субсидиите върху продуктите (които не са разпределени по сектори и отрасли). БВП е балансова позиция в състава на производствената сметка за националната икономика.

б) БВП е сума от категориите крайно използване на продукти и услуги от резидентите институционални единици (фактическо крайно потребление и брутно капиталообразуване) плюс износа на стоки и услуги минус вноса на стоки и услуги.

Коментар