Съвестта не бива да заспива за да не обсебят призраци живота ни

Датата 23-ти август е обявена за Ден на жертвите на тоталитарните режими от ХХ век. Няма да разказвам история, но не мога да не припомня, че това е денят, в който през 1939-та година сталинският външен министър Молотов и неговият нацистки колега Рибентроп подписват договор за сътрудничество със секретен протокол, поделящ сферите на влияние и на практика си стискат ръцете за плячкосването на Европа. Полша е първата жертва, до края на войната десетки страни са сполетени от същата участ. Договорът причинява смърт, страдание и преобръща съдбата на милиони хора в Европа. В източната част на континента последиците продължават до 90-те години на миналия век. Защото тоталитарните режими са еднакво зловещи, жестоки и смазващи. Няма значение дали са под сърп и чук, пречупен кръст или полумесец…

Струва ми се важно дати като днешната да бъдат напомняни. На преживелите, които сякаш искат да забравят. На късно родените, които не знаят. На вечно щастливите, които смятат, че днешното безоблачно ежедневие е даром получено. На лековерните, убедени, че са се разминали завинаги с подобна съдба. На всички, които смятаме, че подгизналите от сълзи и кръв страници на историята са безвъзвратно затворени.

Човечеството е пристрастено към утопии. Зависимост, която май не се лекува. Няколко милиона мигранти се оказват достатъчни за да разлюлеят Европа. А от дъното изплуват популистки доктрини и движения, прегръщани от все повече социални слоеве. Все още ли мислим, че сме заровили омразата в пластовете скръб от миналото? Нея яхват спасителите. Там, където има врагове и виновни мечтаят за силната ръка и строгата власт. Който целуне тежката десница се отрича от свободата. После пътят към тоталитарния ред е твърде кратък.

Нищо, че живеем в XXI век и тоталитарния ужас вече сме го преживели. Погледнете Русия, в която затварят свободния дух. Погледнете Турция, в която пълнят затворите с хиляди, дръзнали да мислят различно от водача. Авторитарните режими са на границата на България. Затова трябва да припомняме 23-ти август. Този път имаме избор и той е в хуманните ценности и колективната сигурност на Европа. Макар да я ръфат глутница популисти с авторитарни мечти. Само припомнянето на грешките от историята може да ни предпази от римейк на кошмарите. Една от жертвите на тоталитарната лудост Юлиус Фучик ни завеща вечно да бъдем неспокойни. „Хора бдете!“. Бдението е неугасваща свещичка. В памет на убитите, смазаните, съкрушените. Свещичка, която ни напомня, че съвестта ни никога не бива да заспива за да не допуснем призраци от миналото да обсебят живота ни.