Иво Райнов
Да, фестивалът е чакано събитие в Езиковата. Шоу, веселие, адреналин, емоция, изпускане на напрежението. Но и шанс, откритие, трамплин, самочувствие. Езиковският фестивал е „родил“ много групи, на неговата сцена са изгрели много звезди. Вдъхновяващи музиканти и омагьосващи гласове, винаги дарявани с привилегията да бъдат всеобщи любимци. Мнозина от тях продължават да се занимават с музика като инструменталисти или вокални изпълнители. Защото тази сцена те окуражава да мечтаеш.
Като трите ловешки момичета, които вече са част от музикалния формат „Гласът на България“. Мария Величкова, Нели Стойнова и Северина Нейкова убедиха утвърдените имена в българската музика и вече са част от техните отбори. Сигурен съм, че и трите са обичали музиката преди да дойдат в гимназията, учили са с музикални педагози. Но вярвам, че мечтите са се възпламенили на фестивалната сцена от овациите на екзалтираната публика и подкрепата на една цяла общност. Защото помня как тези момичета взривяваха залата, пълнеха сцената, караха море от тийнейджъри да пее в един глас. Куражът идва от малките победи и се зарежда от подкрепата и любовта на приятелите.
Мария, Нели и Северина вече са победителки. Няма никакво значение докъде ще достигнат. Те вече изминаха трудния път на мечтите от задушната, но безкрайно обичаща зала на Езиковата до голямата национална сцена на „Гласът на България“. Малките ловешки звезди са готови да изгреят.
Да, фестивалът си струва да бъде чакан. Заради шоуто, адреналина, емоциите и да шанса да изгреят нови звездици. Каква по-убедителна реклама, че мечтите тръгват от тази сцена от Мария, Нели и Северина.