Беню Тотев е професор, композитор, диригент и учител по музика. Роден е в гр. Ловеч на 7 декември 1911 г. Завършва Средното педагогичеко училище в родния си град, а през 1937 г – Държавната музикална академия в София.
През есента на същата година е учител по пеене в с. Брест, община Никопол, следващата година е в Горна Оряховица. След две години е учител в Смесена гимназия „Цар Борис III”(1939-1945) в Ловеч. Активно участва в музикалния живот на града като флейтист и певец в училищните хорове. От 1940 г. е ръководител и диригент на църковния хор при църквата „Св.Троица”.
В нотните тетрадки на хора са записани „песнопения по музика” на Беньо Тотев – „Херувимская”, „Тебе поем”, „Достойно ест”, „Отче наш”, „Святий Боже” и др. Диригент е и на мъжкия хор „Кавал”. На ловешка сцена представя няколко опери и младежката оперета „Зорница”. Диригент е на повече от 50 години е диригент на младежкия хор в кв. Ючбунар, София, главен диригент на Ансамбъла за народни песни и танци при Министерството на вътрешните работи. Продължава да преподава и в Музикалната академия, където е избран за професор.
Автор е на детските оперети „Пройчо дърварчето”, „Гнездото на орела” и „Зорница” (1941-1944), на музикални ръководства. Съавтор е на учебници по пеене за първи, втори и трети клас. Като композитор Беньо Тотев написва музиката на над 100 песни. Създава 20 музикални творби.
Целия си съзнателен живот Беню Тотев посвещава на учителската професия. Неуморно, с присъщите си упоритост и всеотдайност, върши своето голямо родолюбиво дело – музикалното обучение и възпитание на подрастващите в духа на най-добрите и най-ценните народни традиции. Изпълнен с безкрайна любов към работата си Беню Тотев подготвя бъдещи певци, като им разкрива красотата на певческото изкуство.
Отдава всичките си сили за есетическото възпитание на младото поколение, опирайки се на безсмъртните постижения на българския народен гений.
За 75-годишния си юбилей и за дългогодишната си творческа дейност в областта на музикалното образование Беню Тотев е удостоен със званието „Герой социалистическия на труд” (1987), за активна учебно-преподавателска, методическа, творческа и обществена дейност е удостоен и със звание „Народен учител” и орден „Георги Димитров”.
Умира на 1 март 1987 г. в София.